Служител

Служител или работник е лице, което полага наемен труд.^[1][2]

В западните държави служителите, които не полагат физически труд, на жаргон се наричат „бели якички“ (на английски: white collars), а тези, които извършват физическа работа – „сини якички“ (на английски: blue collars)^[3].

Според Кодекса на труда на Република България, работникът има право на:

• възнаграждение (заплата) за положения труд;
• 8-часов работен ден с една почивка от най-малко 30 минути и две по 15 минути (почивките не влизат в 8-те часа за труд);
• 40-часова работна седмица и платен годишен отпуск;
• здравословни и безопасни условия на труд;
• работно облекло и предпазни средства (когато го изисква характера на работата);
• пенсия за трудов стаж и възраст;
• обезщетение при професионално заболяване, инвалидност, безработица
• и други.

Според Кодекса на труда на Република България, работникът е длъжен:

• да спазва работното време;
• да изпълнява законните разпореждания на работодателя;
• да не разпилява ресурсите на предприятието;
• да се грижи за повереното му имущество с грижата на добър стопанин;
• да не уронва престижа и доброто име на предприятието
• и други.

 Основна статия: Държавен служител

Държавният служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на закона за държавния служител.^[4]

• Кодекс на труда (България)

• В Общомедия има медийни файлове относно Офис-служители