Референдум за обявяване на България за република (1946)

Референдумът за обявяване на България за република, за свикване на Велико Народно събрание и за изработване на нова конституция е проведен в Царство България на 8 септември 1946 г.^[1] Той е организиран въз основа на закон, приет от парламента на 29 юли.^[2]

БРП (к) определя референдума като най-важното събитие в новата история на България след 9 септември 1944 г. Благодарение на него ще стане възможно изработването на нова конституция, която пък ще регламентира новия държавен строй. Кампанията около вота е по-дълга от други предходни (например изборите за XXIV ОНС). Мобилизирани са творци от всички сфери на изкуството: писатели и поети пишат произведения, посветени на републиката и осъждащи монархията, композират се песни и химни за републиката, а художниците правят плакати, карикатури, картини, стенвестници^[3].

В началото на юни 1946 г. е обявен конкурс за изработването на статуя на републиката по повод на референдума за премахване на монархията. Първоначалният проект е на Стою Тодоров и Александър Занков и изобразява фигура на българка, която държи зад себе си знамето-символ на революционно-освободителното движение: „Свобода или смърт“. Лицето на тази революционерка е сериозно, дори леко гневно. След като спечелва конкурса, колективът има само 18 дни, за да превърне скицата в монументална скулптура, висока 12 метра. За да успеят, към тях се присъединява Васил Радославов и на 8 септември статуята от гипс е монтирана точно пред царския дворец. Макар и демонтирана малко по-късно, тя остава като образ, репродуцирана в най-различни форми – плакати, пощенски марки, корици и др.^[3]

Референдумът се провежда в обстановка на остра конфронтация между доминираното от комунистите правителство на Отечествения фронт и опозицията, противопоставяща се на постепенното налагане на тоталитарен режим в страната. Въпреки това и двете страни подкрепят обявяването на България за република, включително и центристки партии като Демократическата. Лидерът на опозицията Никола Петков заявява:

Резултатът е 95,6% в полза на промяната на управлението, а избирателната активност достига до 91,7%.^[5] На 15 септември председателят на XXVI ОНС Васил Коларов, след като прочита определението на ВКС върху резултатите от референдума, обявява провъзгласяването на България за Народна република, название, което ще се запази до 15 ноември 1990 г. На следващия ден – 16 септември 1946 г., малолетният цар Симеон II и царица Йоана напускат България. Година след референдума се въвежда републиканска конституция (Димитровска).^[6]

Цитирани източници

• Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.

п б р Избори в България Парламентарни избори януари 1879 септември 1879 1880 1881 1882 1884 1886 1887 1890 1893 (април, юли) 1894 1896 1899 1901 1902 1903 1908 1911 (юни, септември) 1913 1914 1919 1920 1923 (април, ноември) 1927 1931 1938 1939 1945 1946 1949 1953 1957 1962 1966 1971 1976 1981 1986 1990 1991 1994 1997 2001 2005 2009 2013 2014 2017 2021 (април, юли, ноември) 2022 2023 2024 (юни, октомври) Президентски избори 1992 1996 2001 2006 2011 2016 2021 Местни избори … 1991 1995 1999 2003 2007 2011 2015 2019 2023 Избори за Европейския парламент 2007 2009 2014 2019 2024 Референдуми 1922 1946 1971 2013 2015 2016