|
Пилотирана орбитална лаборатория
Пилотирана орбитална лаборатория (на английски: Manned Orbiting Laboratory или съкр. MOL) – американска орбитална станция, част от програма за пилотирани космически полети на Министерство на отбраната на САЩ и USAF. ИсторияПрез 1960 г. USAF решават да се разграничат от НАСА и да започнат разработването на собствени космически програми. Първата стъпка е вече направена още през 1957 г. Тогава USAF предлагат модифицирана версия на ракетоплана X-15, с който да бъдат осъществени орбитални космически полети. Новия ракетоплан наречен Х-15 В представлява удължена версия на X-15 и трябва да бъде изведен на околоземна орбита от модифицирана междуконтинентална балистична ракета SM-64 Навахо. През 1959 г. като втори етап в развитието на Програмата X-15 е конструиран по-съвършен орбитален апарат тип „глидер“, наречен X-20 Dyna-Soar. През 1963 г. започва разработването на Пилотирана орбитална лаборатория, проектирана основно за разузнавателно фотографиране и управлявана от двучленен екипаж. Характеристики Орбиталната станция се състои от Agena с екипировка монтирана в горивните и резервоари. Станцията трябва да бъде изведена на околоземна орбита от ракета-носител Титан 3. Екипажът ще я последва с модифициран космически кораб Джемини, нар. Джемини – В. Той е с отвор в топлинния щит, на дъното на капсулата, който ще служи за преминаване на астронавтите от кораба в станцията и обратно. През 1965 г. е конструирана уникална оптична система KH-10, позволяваща фотографиране от космоса на огромни площи от земната повърхност с изключителна резолюция и независимо от атмосферните условия. Бордова радиолокационна станция осигурява насочването на разузнавателната техника. За получаване на електроенергия се използват горивни клетки и соларни панели. Освен разузнавателна дейност е предвидена и възможността за унищожаване на сателити на вероятния противник. Продължителността на мисията е 40 денонощия. Разчетени са космически разходки с автономно придвижване. За целта е конструирана специална маневрена единица (на английски: USAF Astronaut Maneuvering Unit или съкр. AMU). Астронавти Горе отляво: Хирис, Хартсфийлд, Овърмайер, Фулъртън, Крипън, Питърсън, Бобко, Абрахамсън. Долу отляво: Финли, Лойър, Тейлър, Крюз, Нюбек, Трули За осъществяване на военни разузнавателни орбитални полети, USAF извършват три селекции на астронавти. Обучението и тренировките са много натоварени. Провеждат се в експерименталната авиобаза Едуардс, Калифорния. Трите групи са популярни в САЩ с прозвището „секретните астронавти“ (на английски: The Secret Astronauts). Група USAF MOL-1Първата селекция на USAF се провежда на 12 ноември 1965 г. В първата група попадат осем пилоти – шестима от USAF и двама от USN. Това са:
Група USAF MOL-2Втората селекция на USAF се провежда на 17 юни 1966 г. Обучението и тренировките започват веднага. Във втората група попадат пилотите: Трима от тях са от USAF, а по един представител имат USN и USMC. Група USAF MOL-3Третата селекция на USAF се провежда на 30 юни 1967 г. В трета група влизат само пилоти от USAF. Това са: След прекратяване на работите по Програмата MOL през 1969 г. част от подготвените пилоти са реселектирани от НАСА в нейната Група NASA-7. На 14 август 1969 г. в нея попадат Керъл Бобко, Робърт Крипън, Робърт Овърмайер, Доналд Питърсън, Ричард Трули, Чарлс Фулъртън и Хенри Хартсфийлд. Полети Първият и единствен безпилотен суборбитален космически полет по програмата е осъществен на 3 ноември 1966 г. в 13:50:42 UTC. Ракетата – носител Титан IIIC и космическия кораб Джемини 2 извършват 33-минутен полет. За капсулата Джемини 2 това е втори изпитателен полет след първия на 19 януари 1965 г. Изстрелването е осъществено от космодрума на НАСА Джон Ф. Кенеди в Кейп Канаверъл, Флорида. По-нататък Програмата MOL се движи по следния график:
Екипажите за втората, третата и последната мисия по Програмата MOL не са определени от USAF, защото програмата е прекратена. По регламент USN получават една мисия по избор (без първата) с изцяло техен екипаж. Така че флотът избира четвъртата мисия и утвърждава участниците в нея. Всички планирани стартове от 1970 г. насетне трябва да се осъществят от авиобазата Ванденберг в Калифорния. Край на програматаНАСА вижда в проекта Пилотирана орбитална лаборатория конкуренция и започва проучвания на собствени проекти за орбитални станции. Освен това поради ограничени ресурси, USAF започват да изостават от графика на програмата. Военните действия във Виетнам поглъщат огромни средства и военновъздушните сили не са в състояние да развиват програмата. През 1969 г. всички мероприятия са спрени, след като за четири години са похарчени около 3 млрд. долара. През 1970 г. Програмата MOL е прекратена от Президента на САЩ Ричард Никсън. Неговите мотиви са забавянето на разработките и двойно надхвърления бюджет. Според американската администрация проектът е морално остарял и шпионски спътници без екипаж могат да вършат същата работа на много по-ниска цена. Действително в средата на 70-те години уникалното оптично устройство KH-10 е монтирано на шпионски сателит от ново поколение KH-11 Kennan и показва удивителни резултати. Интерес представлява и фактът, че малко по-късно в СССР също е разработена разузнавателна орбитална станция Алмаз, но през 1977 г. проектът е закрит като безперспективен. Програмата MOL е последния сериозен опит на USAF да се пребори със зависимостта си от НАСА и да развива собствени пилотирани космически програми за своите цели. Галерия
Вижте същоИзточници
Външни препратки
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
