Share to: share facebook share twitter share wa share telegram print page

 

Месения

Месения
Νομός Μεσσηνίας
областна единица в Гърция
Местоположение на Месения в ГърцияМестоположение на Месения в Гърция
СтранаГърция
ОбластПелопонес
ЦентърКаламата
Площ2291 km²
15
Население180 264 души (2005)
78,7 души/km²
15
Брой деми29
Брой общини2
Телефонен код272x0, 276x0
Пощенски код24x xx
МПС кодKM
ISO 3166-2GR-17
Официален сайтNA
Месения в Общомедия

Месения (на гръцки: Μεσσηνία) е един от бившите номи на Гърция до 2011 г., а от 1 януари 2011 г. според новото административно деление на Гърция (плана „Каликратис“) вече е една от 74-те областни единици на страната[1].

География

Месения се намира в югозападната част на полуостров Пелопонес. На изток се отделя от Лакония чрез граничния хребет Тайгет, на юг се мие от Месинския залив, на запад достига Йонийско море, на север граничи с Елида, а на североизток - с Аркадия.

До 2011 г. Месения е била ном, в състава на който са влизали 29 деми. От 2011 г. според новата реформа в административното деление на Гърция Месения е обявена за област, в която влизат 6 общини с общо население 176 876 души.[2]

Месения в Античността

Античният театър на Месена

Тук се намира град Пилос, който според Омир е родина на Нестор, прочут пълководец и съветник на елините през Троянската война. В резултат на Месенските войни областта е покорена от Спарта, но е освободена през 369 пр.н.е. по време на една от кампаниите на Епаминонд. В същата година е основан и едноименният град Месена. През 1 век пр.н.е. Месения става част от римската провинция Ахея.

Източници

  1. η Βουλή 2010, p. 17435
  2. η Βουλή 2010, p. 17434.
Kembali kehalaman sebelumnya


Index: pl ar de en es fr it arz nl ja pt ceb sv uk vi war zh ru af ast az bg zh-min-nan bn be ca cs cy da et el eo eu fa gl ko hi hr id he ka la lv lt hu mk ms min no nn ce uz kk ro simple sk sl sr sh fi ta tt th tg azb tr ur zh-yue hy my ace als am an hyw ban bjn map-bms ba be-tarask bcl bpy bar bs br cv nv eml hif fo fy ga gd gu hak ha hsb io ig ilo ia ie os is jv kn ht ku ckb ky mrj lb lij li lmo mai mg ml zh-classical mr xmf mzn cdo mn nap new ne frr oc mhr or as pa pnb ps pms nds crh qu sa sah sco sq scn si sd szl su sw tl shn te bug vec vo wa wuu yi yo diq bat-smg zu lad kbd ang smn ab roa-rup frp arc gn av ay bh bi bo bxr cbk-zam co za dag ary se pdc dv dsb myv ext fur gv gag inh ki glk gan guw xal haw rw kbp pam csb kw km kv koi kg gom ks gcr lo lbe ltg lez nia ln jbo lg mt mi tw mwl mdf mnw nqo fj nah na nds-nl nrm nov om pi pag pap pfl pcd krc kaa ksh rm rue sm sat sc trv stq nso sn cu so srn kab roa-tara tet tpi to chr tum tk tyv udm ug vep fiu-vro vls wo xh zea ty ak bm ch ny ee ff got iu ik kl mad cr pih ami pwn pnt dz rmy rn sg st tn ss ti din chy ts kcg ve 
Prefix: a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9