Share to: share facebook share twitter share wa share telegram print page

 

Мачта (корабоплаване)

Тази статия е за термина в корабоплаването. За други значения вижте Мачта (пояснение).

Гротмачтата на френския барк „Белем“
Устройство на гротмачтата: 1. гротмачта; 2. грот-стенга; 3. грот-брам-стенга; 4. ванти; 5. марс-селинг и ванти; 6. брам-селинг и ванти

Мачта (от руски: мачта, заето от холандски: mast) се нарича голям пилон, в миналото дървен, а сега предимно метален, монтиран в средата на плавателен съд.[1]

Някога е била предназначена за окачване на ветрила. На съвременните моторни кораби вече няма ветрила, но все още има мачти, поради необходимостта от задължителни навигационни светлини на определена височина над палубата. При повечето кораби мачтите се използват и за други цели – монтаж на антени и друга комуникационна и навигационна апаратура, окачване на сигнали, монтаж на съоръжения за товарене и разтоварване. Долният край на мачтата се нарича пета или основа, а горният – топ.

Видове

В зависимост от предназначението си биват:

  • радарна мачта — ако служи за монтиране на корабните радарни антени
  • товарна мачта (или полумачта) — когато има монтирана товарна бига на нея[2]. Товарни биги почти не се срещат при съвременните кораби.
  • вентилационна — в този случай, мачтата представлява тръба (комин) служеща за отвеждане на газове от товарни отсеци (предимно на танкери).

Ветроходи

На ветроходите мачтите служат за окачване на ветрилата. Мачтата се държи изправена благодарение на щаговете и вантите. Без тях мачтата би трябвало да бъде много по-дебела и тежка, за да издържа на натоварванията, които ветрилата упражняват върху нея. В наши дни се експериментира с мачти от съвременни материали без щагове, но предимствата на този подход са по-малко от недостатъците.

При класическия тримачтов кораб носовата мачта се нарича „фокмачта“, средната, най-голямата мачта се нарича „гротмачта“, а тази, намираща се на кърмата – бизанмачта. През XVI век главно на италианските и английските галеони има и 4-та мачта, разположена близо до бизанмачтата, наричана „бонавентура“.

Източници

  1. мачта // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2023-06-12.
  2. Фролошки, инж. Божидар. Морски технически речник. Варна, ЕТ Божидар Фролошки, 2000. ISBN 954-901191-5-2. с. 12-13.
Kembali kehalaman sebelumnya


Index: pl ar de en es fr it arz nl ja pt ceb sv uk vi war zh ru af ast az bg zh-min-nan bn be ca cs cy da et el eo eu fa gl ko hi hr id he ka la lv lt hu mk ms min no nn ce uz kk ro simple sk sl sr sh fi ta tt th tg azb tr ur zh-yue hy my ace als am an hyw ban bjn map-bms ba be-tarask bcl bpy bar bs br cv nv eml hif fo fy ga gd gu hak ha hsb io ig ilo ia ie os is jv kn ht ku ckb ky mrj lb lij li lmo mai mg ml zh-classical mr xmf mzn cdo mn nap new ne frr oc mhr or as pa pnb ps pms nds crh qu sa sah sco sq scn si sd szl su sw tl shn te bug vec vo wa wuu yi yo diq bat-smg zu lad kbd ang smn ab roa-rup frp arc gn av ay bh bi bo bxr cbk-zam co za dag ary se pdc dv dsb myv ext fur gv gag inh ki glk gan guw xal haw rw kbp pam csb kw km kv koi kg gom ks gcr lo lbe ltg lez nia ln jbo lg mt mi tw mwl mdf mnw nqo fj nah na nds-nl nrm nov om pi pag pap pfl pcd krc kaa ksh rm rue sm sat sc trv stq nso sn cu so srn kab roa-tara tet tpi to chr tum tk tyv udm ug vep fiu-vro vls wo xh zea ty ak bm ch ny ee ff got iu ik kl mad cr pih ami pwn pnt dz rmy rn sg st tn ss ti din chy ts kcg ve 
Prefix: a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9