Майлс Дюи Дейвис III (на английски: Miles Dewey Davis III) е американскиджазмузикант – тромпетист, ръководител на бенд и композитор. Той е сред най-влиятелните и уважавани фигури в историята на джаза и музиката на XX век. В хода на своята продължила пет десетилетия кариера Дейвис следва различни музикални посоки, които го поставят в авангарда на много от главните стилистични развития на джаз музиката.[3]
Роден и израснал в Илинойс, Дейвис отива да учи в училището „Джулиард“ в Ню Йорк, но скоро напуска и прави професионалния си дебют в бибоп квинтета на саксофониста Чарли Паркър от 1944 до 1948 година. Малко след това той записва за „Кепитъл Рекърдс“ албума Birth of the Cool, който изиграва ключова роля за появата на течението кул джаз. В началото на 50-те години Майлс Дейвис прави едни от първите записи на хард боп за „Престиж Рекърдс“, но го прави небрежно, заради пристрастяването си към хероина. След завръщането си с успешно участие на Нюпортския джаз фестивал през 1955 година, подписва дългосрочен договор с „Кълъмбия Рекърдс“ и през 1957 година записва албума 'Round About Midnight.[4] Това е първото му сътрудничество със саксофониста Джон Колтрейн и басиста Пол Чембърс, основни участници в секстета, който ръководи в началото на 60-те години. През този период той редува оркестрални сътрудничества с аранжора Гил Евънс, като Sketches of Spain (1960), и бендови записи, като Milestones (1958) и Kind of Blue (1959).[5] Последният остава един от най-популярните джаз албуми на всички времена,[6] като само в Съединените щати са продадени над 4 милиона копия.
Майлс Дейвис прави няколко промени в състава на групата си по време на записите на Someday My Prince Will Come (1961), концертите в „Блекхоук“ и Seven Steps to Heaven (1963), нов успех сред широката публика, в който се включват басистът Рон Картър, пианистът Хърби Ханкок и барабанистът Тони Уилямс.[5] След включването и на саксофониста Уейн Шортър към новия квинтет през 1964 година,[5] той се насочва към поредица от по-абстрактни записи, често композирани от членове на групата, включвайки се във формирането на постбоп жанра с албуми, като E.S.P. (1965) и Miles Smiles (1967).[7] През 70-те години той експериментира с рок, фънк, африкански ритми, появяващата се електронна техника и постоянно променящ се състав от музиканти, сред които клавириста Джо Завинул, барабаниста Ал Фостър и китариста Джон Маклафлин.[8] Този период, започнал с албума In a Silent Way (1969) и завършил с концертния запис Agharta, е най-спорният в кариерата му, като отчуждава или предизвиква мнозина в джаз средите.[9][10] Търговски успешният албум от 1970 година Bitches Brew допринася за възраждането на популярността на жанра през следващото десетилетие.[11]
След петгодишно прекъсване, заради здравословни проблеми, Дейвис подновява кариерата си през 80-те години, ангажирайки по-млади музиканти и включвайки поп елементи в албуми като The Man with the Horn (1981) и Tutu (1986). Макар критиците често да не са във възторг, десетилетието му донася ной-големите търговски успехи. Той свири пред изцяло разпродадени зали по целия свят, изявявайки се също в изобразителното изкуство, киното и телевизията, до смъртта си през 1991 година, предизвикана от съвместния ефект на инсулт, пневмония и дихателна недостатъчност.[12]
През 2006 година Майлс Дейвис е включен в Залата на славата на рокендрола, която го описва като „една от ключовите фигури в историята на джаза“.[13] Списание „Роулинг Стоун“ го определя като „най-почитаният джаз тромпетист на всички времена, както и един от най-значимите музиканти на XX век“.[12]
Биография
Младежки години
Майлс Дейвис около 1947 г.
Майлс Дейвис е роден в заможно семейство на афроамериканци – баща му Майлс Дюи Дейвис Втори е едър земевладелец и преуспяващ зъболекар. Детството си обаче прекарва не в родния си град, а в Ийст Сейнт Луис (част от големия Сейнт Луис) – един от центровете на афроамериканската култура, формално сочен, заедно с Ню Орлиънс, за една от „родините“ на блуса и джаза, откъдето получава първите си преки „уроци“ в тези музикални стилове. Свири на тромпет в училищния оркестър, оттогава това остава неговият основен инструмент, въпреки че прекрасно владее пиано, саксофон, китара и др. Запознава се с Кларк Тери, който е силно влияние за младия Майлс. Среща се и с Дизи Гилеспи и Чарли Паркър при гастрол на групата на Били Екстин в Сейнт Луис. През 1944 г. отива да учи в музикално училище в Ню Йорк, но предпочита да свири в клубовете на 52-ра улица където става близък с Чарли Паркър и участва в негови формации.
Зрелият период
След три години под крилото на Чарли Паркър, Майлс Дейвис добива увереност и сформира свой нонет, включващ някои талантливи млади музиканти като Джил Евънс, Джери Мълиган и Лий Кониц. Формацията не се запазва за дълго, но дава началото на 'cool' течението в джаза. То се характеризира с лекия, спокоен начин на свирене, като противовес на тогава популярния бибоп.
Следват един „празен“ период в неговата кариера (1950 – 1954), когато се бори със зависимостта си от хероина.
Албумът му „Kind Of Blue“ от 1959 г. е един от най-влиятелните и всепризнати албуми в цялата история на джаз музиката. Композициите „So What“ и „All Blues“ са се превърнали в джаз стандарти. Този албум дава началото на модалния джаз. В него съществена роля играе Джон Колтрейн, който през шейсетте доразвива идеите заченати с този албум.
През 1963 г. Дейвис създава квинтет с участието на саксофониста Уейн Шортър, пианиста Хърби Хенкок, басиста Рон Картър и барабаниста Тони Уилиамс. Този квинтет, известен като „The Second Great Quintet“, се превръща в една от най-влиятелните групи в историята на музиката на 20 век. Най-ярките творби на Дейвис са именно от този период и именно с този музикален формат.
През този период Майлс Дейвис става особено чувствителен към правата на чернокожите и политическото и социално състояние на държавите от черна Африка. Обявява се за вудуист.
Късният период
Майлс Дейвис на фестивал в Нидерландия през 1984 г.
Достигнал върха на славата си в бибоп-а, Майлс Дейвис продължава и нататък. В края на 70-те години на XX век прави първите си изцяло новаторски албуми, сочени за начало на стилове като фюжън. Тогава създава и свой собствен оркестър – компилация от акустични и електронни музикални инструменти.
Късните творби на Майлс Дейвис са еклектични. Някои от тях строго се придържат към електронния формат, наложен от фюжън-а – например „Review“ (1987 г.) Музиката към филма на Гари Кюрфърст „Сиеста“ (Music From Siesta, издадена като самостоятелен албум през 1987), е изпълнена с чиста лирика и подчертано отношение към латиноамериканскитефолклорни мотиви. Освен програмната, Дейвис включва и смислова тематичност в албумите си „Туту“ (1984) и „Амандла“ (1989) – и двата посветени на знаменития борец за правата на чернокожите – пасторДезмънд Туту.
Като музикална разработка – аранжимент, композиция и тематичност, Майлс Дейвис отправя с творчеството си послание към идните поколения. В наши дни повечето музиканти, работещи в областта на джаза, ги приемат за свой основен еталон.
Седемкратен носител на наградата „Грами“. Посмъртно удостоен със звезда в Алеята на славата в Холивуд.
Умира в резултат на усложнено белодробно заболяване.
Творчество
Президентът Роналд Рейгън поздравява Майлс Дейвис и Сисъли Тайсън на тържествена вечеря през 1984 г.
Творчеството на Майлс Девис се характеризира с непрекъснат преход към различни стилове в джаза. Преход не внезапен, а постепенен и плавен, при това към стилове, на които самият Дейвис е основоположник или част от хората, които са дали началото. В цялото многообразие от стилове обаче неизменно остава усещането за звука на инструмента (тромпет). Както казва самият Дейвис: „Аз искам не да свиря на тромпет, а да говоря. Когато свиря на тромпет, аз всъщност говоря“.
Привърженик на идеята, че джазът не може да остане в рамките на класификацията „черна музика“, той е един от първите музиканти, привнесли в нея не само декоративно, но и по същност различни и разнообразни фолклорни мотиви, както и такива от класическата музика. Особено в най-късния си период Дейвис напълно се отдава на музикални синкретизъм, смесвайки различни стилове и жанрове.
Дискография
1945 (19-годишен)
Miles Davis – First Miles (Savoy SJL 1196)
Charlie Parker Story (Savoy MG 12079)
Charlie Parker Memorial, Vol. 2 (Savoy MG 12009)
The Immortal Charlie Parker (Savoy MG 12001)
1946 (20-годишен)
Charlie Parker – Yardbird in Lotus Land (Spotlite (E) SPJ 123)
Charlie Parker on Dial, Vol. 1 (Spotlite (E) SPJ 101)
Charlie Parker – Alternate Masters, Vol. 2 (Dial LP 905)
Charles Mingus – The Young Rebel (Swingtime (E) ST 1010)
Freeman, Philip. Running the Voodoo Down: The Electric Music of Miles Davis. Hal Leonard, 2005. ISBN 978-1-617-74521-8. (на английски)
Macnie, Jim. Miles Davis Biography // rollingstone.com. Rolling Stone, 2016. Архивиран от оригинала на 2017-08-09. Посетен на 2016-06-11. (на английски)
Miles Davis // rockhall.com. Rock and Roll Hall of Fame, 2016. Архивиран от оригинала на 2016-05-03. Посетен на 2016-05-01. (на английски)
Ruhlmann, William. Miles Davis Biography // allmusic.com. AllMusic, 2016. Посетен на 2016-06-16. (на английски)
Segell, Michael. The Children of 'Bitches Brew' // Rolling Stone. December 28, 1978. Архивиран от оригинала на 2016-06-14. Посетен на 2016-06-12. (на английски)
_(cropped).jpg)
.jpg)
