|
Караджорджевичи
Караджорджевичи или Карагеоргиевичи (на сръбски: Карађорђевићи) е сръбска княжеска, а от 1903 г. – кралска династия. Управлява Сърбия в периодите 1808 – 1813; 1842 – 1858 и 1903 – 1918 г., Кралството на сърби, хървати и словенци (1918 – 1929) и Кралство Югославия (1929 – 1945), когато последната е обявена за република. Караджордже Петрович (1808 – 1813) Основана е от водача на Първото сръбско въстание Кара Джордже (Кара Георги) Петрович, по-известен като Карагеорги Петрович (14.11.1768 – 25.7.1817). По време на въстанието действа в родната си област Шумадия. През 1806 г. влиза с дружините си в Белград, а през 1808 г. е избран за княз на сърбите. През 1811 г. той е признат за владетел с право на наследяване. Изоставен е от поддръжката на Русия, която през 1813 г. подписва мир със султана и търси убежище в Австрия. Надеждата да организира общо антиосманско въстание на Балканите в съюз с гърците, го връща през 1817 г. в Сърбия. Скоро след това (на 25 юли 1817 г.) е убит по заповед на своя съперник Милош Обренович, давайки начало на непримиримата борба на фамилията Караджорджевичи с династията на Обреновичите за сръбския престол.[1] Негова съпруга е Елена Явонич (1765 – 1842), от която има шест деца:
Александър Караджорджевич (1842 – 1858)  Опозицията срещу династията на Обреновичите, първите владетели на автономна Сърбия, довежда на престола сина на Карагеорги Петрович, Александър Караджорджевич (1842 – 1858). Той не е приет от Русия и привържениците на рода Обреновичи го отстраняват от власт през 1858 г., като на престола на Сърбия отново се възкачва Милош Обренович. Умира в изгнание през 1885 г.[1] През 1830 г. се жени за Персида Ненадович (1813 – 1873), от която има шест деца доживели пълнолетие:
Петър I Караджорджевич (1903 – 1921) След близо половинвековно управление на Обреновичите за крал на Сърбия през 1903 г. е избран първородния син на Александър Караджорджевич, Петър, под името Петър I Караджорджевич (1903 – 1921). Той основава външната си политика върху съюза с Русия, за да ограничи стремежите на Австро-Унгария да разшири влиянието си на Балканите. Влошаването на отношенията между правителствата в Белград и Виена след атентата в Сараево довежда до избухването на Първата световна война (1914). По време на войната тежко психическо заболяване крал Петър I да повери регентството (от 1914) на втория си син Александър, преди да умре в изолация през 1921 г. Крал Петър I през 1883 г. се жени за Любина Зорка (1864 – 1890), дъщеря на черногорския княз Никола I Петрович-Негош, от която има три деца[1]:
Александър I Караджорджевич (1921 – 1934) Престолонаследникът на Сърбия до 1909 г. е Джордже, първородния син на Петър I. Предизвикал скандал с убийството на своя прислужник, Джордже е принуден да се откаже от правата си в полза на своя по-малък брат Александър и прекарва дълги години в клиника за душевноболни, където е затворен по заповед на брат си. освободен е през 1941 г. от германските окупационни власти. Умира в емиграция.[1] След смъртта на стария крал Петър I за държавен глава на образуваното през 1918 г. Кралство на сърби, хървати и словени е провъзгласен Александър I (1921 – 1934). Убийството на един депутат е използвано от новия крал като претекст да установи през 1929 г. своя лична диктатура. През същата година монархът обявява новото име на държавата – Югославия. При посещението си във Франция през 1934 г. Александър I е застрелян в Марсилия от деец на ВМРО, действащ по нареждане на хърватски националисти. През 1922 г. кралят се жени за Мария (1900 – 1961), дъщеря на румънския крал Фердинанд I фон Хоенцолерн-Зигмаринген, от която има трима синове[1]:
Петър II Карджорджевич (1934 –1945) Новият крал Петър II Карджорджевич (1934 – 1945) заема престола едва единадесетгодишен, а регентството получава принц Павел Караджорджевич (1934 – 1941), братовчед на Александър I. Петър II е коронован в началото на 1941 г. Въпреки англофилските си пристрастия Павел Караджорджевич е принуден да подпише договор с хитлеристка Германия, чрез който Югославия се присъединява към Тристраннния пакт (25 март 1941). Два дни по-късно регентът е свален чрез военен преврат и предава властта на крал Петър II, който след нашествието на Вермахта през април същата година го принуждава да се установи в Лондон, където оглавява емигрантското правителство на Югославия. След Втората световна война страната му е провъзгласена за република (29 ноември 1945). Кралят остава в Англия до края на живота си (1970), без да се отказва от претенциите си за трона. През 1944 г. се жени за Александра (1921 – 1993), дъщеря на гръцкия крал Александрос I, от която има един син – Александър II Караджорджевич (род. 1945), днешният претендент за короната на Югославия.[1] Потомци Синът на крал Петър II, кронпринц Александър II Караджорджевич сключва брак през 1972 г. за бразилската принцеса Мария да Глория (род. 1946), дъщеря на Педру де Алкантара II де Орлеан-Браганса, от която има трима синове: Петър (род. 1980) и близнаците Александър и Филип (род. 1982). През 1985 г. кронпринцът се развежда със съпругата си и на следващата година се жени повторно за Катерина-Клара Батист (род. 1943), от която няма деца. Сега семейството му живее в Лондон. Източници
|
||||||||||||||||||||||||
