Share to: share facebook share twitter share wa share telegram print page

 

Джовани Пико дела Мирандола

Вижте пояснителната страница за други личности с името Джовани.

Джовани Пико дела Мирандола
Giovanni Pico della Mirandola
италиански философ

Роден
Починал
17 ноември 1494 г. (31 г.)
Флоренция, Свещена Римска империя
ПогребанИталия

РелигияКатолическа църква
Националност Италия
Учил вБолонски университет
Падуански университет
Парижки университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на Ренесанса
ШколаРенесансов хуманизъм
ИнтересиПолитическа философия, теология, натурфилософия
ПовлиянМарсилио Фичино, Платон, Аристотел, Лоренцо Медичи, Авероес
Джовани Пико дела Мирандола в Общомедия

Джовани Пико дела Мирандола (на италиански: Giovanni Pico della Mirandola; на латински: Ioannes Picus Mirandula) е италиански философ, изтъкнат представител на ренесансовия хуманизъм.

Биография

Роден е на 24 февруари 1463 година в Болоня, тогава част от Свещената Римска империя. Още от малък Пико дела Мирандола има изключителна памет и от най-ранна възраст изучава латински, иврит и гръцки. На 14-годишна възраст постъпва в Болонския университет, където изкарва богословски курс. От 1479 г. живее във Флоренция, където се сближава с членове от философския кръг на Марсилио Фичино. Интересът си към философията той развива във Флорентинската Платонова академия. От 1480 до 1482 г. слуша лекции в Падуанския университет, където дълбоко усвоява средновековната философия и теологическите традиции. Освен с философия и богословие, той се занимава с изучаването на древни езици – древногръцки, арабски и др. Увлича се и по мистичното учение на Кабала.

През 1485 г. предприема пътуване до Париж, където вероятно започва работа по своите „900 тезиса“ за религията, философията и мистиката, публикувани през следващата година, които е искал да защити на публичен диспут с най-учените и религиозни лица на Европа, но папа Инокентий VIII не разрешава диспута и осъжда първо тринадесет от тезите, а след това всички 900. Въведението към тезите е прословутата му „Реч за достойнството на човека“ (1486), която е щяла да бъде уводно слово към диспута.

Бягайки от Инквизицията през 1488 г., отива във Франция, но там е хванат и заточен в една от кулите на Венсенския замък. С помощта на крал Шарл VIII и на Лоренцо де Медичи се спасява от проблеми с Църквата.

Малко преди смъртта си завършва съчинението си „Разсъждения против астрологията“, в която отрича астралния детерминизъм в полза на свободната човешка воля. Главният патос в това произведение е призив за отказване от врачуването (гадаенето по небесните светила и природни явления). Според Мирандола задължително трябва да се изучават и изследват действителните природни закономерности. Той въвежда теорията за математическата структура на природата и природните явления. Според него естествената магия изучава силите и действията в природата, техните отношения и взаимодействията между тях. Този трактат е оказва значително влияние на последващата натурфилософия и в частност на Кеплер.

Преди смъртта си приема християнството от Джироламо Савонарола.

Умира на 17 ноември 1494 година във Флоренция на 31-годишна възраст в резултат на хранително отравяне. Погребан е в Доминиканския манастир „Свети Марко“, чийто настоятел е Савонарола.

Идеи

В своята философска антропология, Джовани защитава достойнствата и свободата на човека като пълновластен творец на неговото Аз. Вглеждайки се в себе си, човек е способен да прави каквото му е удобно, всичко е в резултат на собствени усилия.

Сред идеите на Пико делла Мирандола са:

Човекът заема особено място в света. Той не е фиксиран към определена степен в йерархията на света. Бог го е дарил със свободна воля и той може да избира. Достойнството на човека зависи от неговия избор. Човек може да се издигне до ангелите, но може и да пропадне до равнището на зверовете.

Съчинения

Opera omnia, 1601
  • „Реч за достойнството на човека“ (1486)
  • „900 тезиса“ (1486)
  • „Хептаплус“ (1489)
  • „За съществуващото и единното“ (1491)

Преводи на български

  • „Реч за достойнството на човека“ (сп. Философски преглед, кн. 1, 1991; ИК „Св. Иван Рилски“, С. 2004; Изд. „Изток-Запад“, С. 2015)
  • „За съществуващото и единното“ (ИК „Св. Иван Рилски“, С. 2004)

Външни препратки

Kembali kehalaman sebelumnya


Index: pl ar de en es fr it arz nl ja pt ceb sv uk vi war zh ru af ast az bg zh-min-nan bn be ca cs cy da et el eo eu fa gl ko hi hr id he ka la lv lt hu mk ms min no nn ce uz kk ro simple sk sl sr sh fi ta tt th tg azb tr ur zh-yue hy my ace als am an hyw ban bjn map-bms ba be-tarask bcl bpy bar bs br cv nv eml hif fo fy ga gd gu hak ha hsb io ig ilo ia ie os is jv kn ht ku ckb ky mrj lb lij li lmo mai mg ml zh-classical mr xmf mzn cdo mn nap new ne frr oc mhr or as pa pnb ps pms nds crh qu sa sah sco sq scn si sd szl su sw tl shn te bug vec vo wa wuu yi yo diq bat-smg zu lad kbd ang smn ab roa-rup frp arc gn av ay bh bi bo bxr cbk-zam co za dag ary se pdc dv dsb myv ext fur gv gag inh ki glk gan guw xal haw rw kbp pam csb kw km kv koi kg gom ks gcr lo lbe ltg lez nia ln jbo lg mt mi tw mwl mdf mnw nqo fj nah na nds-nl nrm nov om pi pag pap pfl pcd krc kaa ksh rm rue sm sat sc trv stq nso sn cu so srn kab roa-tara tet tpi to chr tum tk tyv udm ug vep fiu-vro vls wo xh zea ty ak bm ch ny ee ff got iu ik kl mad cr pih ami pwn pnt dz rmy rn sg st tn ss ti din chy ts kcg ve 
Prefix: a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9