Share to: share facebook share twitter share wa share telegram print page

 

Була

Була издадена от папа Урбан VIII, 1637

Була (от на латински: bullaпечат, букв. капсула) е основен папски документ с оловен (при особени случаи – със златен) печат, съдържащ разпоредба или послание от един папа до други църковни или светски дейци. Булите са най-разпространени и използвани през Средните векове, като след XV век се издават много по-рядко.

История

Була издадена от папа Юлий II, 1505

Була през Средновековието наричат металния печат, по-късно капсулата, в която се заключва печатът, който се подпечатват държавните актове; а така също и самият акт (императорски или папски). В последващите векове була започват да наричат само важните укази и тържествени послания на папата.

Папски були

Както и енцикликите, папските були се наименуват по първите думи от текста. На печата, прикрепен към документа с червена или жълта копринена връв, се изобразява латинския монограм SPSP в чест на светите апостоли Петър и Павел с името на папата на обратната страна. От края на XVIII век печатът е заменен със съответен червен печат, положен непосредствено върху документа, макар че има и изключения – например булата на папа Йоан XXIII за свикването на Втория ватикански събор била с традиционен оловен печат. В съвременните були, които се скрепяват с метален печат само в особени случаи, след името на папата стои и традиционния надпис episcopus, servus servorum Dei (епископ, роб на робите Божии). Булите се подписват от членовете на Римската курия, обикновено от държавния секретар на Светия престол, като най-важните були се подписват лично от самите папи.

Известни папски були

Вижте също

Бележки

  1. Четири були с еднакви названия.
  2. Две були с еднакви названия („Inter caetera № 1“ и „Inter caetera № 2“).

Външни препратки

Kembali kehalaman sebelumnya


Index: pl ar de en es fr it arz nl ja pt ceb sv uk vi war zh ru af ast az bg zh-min-nan bn be ca cs cy da et el eo eu fa gl ko hi hr id he ka la lv lt hu mk ms min no nn ce uz kk ro simple sk sl sr sh fi ta tt th tg azb tr ur zh-yue hy my ace als am an hyw ban bjn map-bms ba be-tarask bcl bpy bar bs br cv nv eml hif fo fy ga gd gu hak ha hsb io ig ilo ia ie os is jv kn ht ku ckb ky mrj lb lij li lmo mai mg ml zh-classical mr xmf mzn cdo mn nap new ne frr oc mhr or as pa pnb ps pms nds crh qu sa sah sco sq scn si sd szl su sw tl shn te bug vec vo wa wuu yi yo diq bat-smg zu lad kbd ang smn ab roa-rup frp arc gn av ay bh bi bo bxr cbk-zam co za dag ary se pdc dv dsb myv ext fur gv gag inh ki glk gan guw xal haw rw kbp pam csb kw km kv koi kg gom ks gcr lo lbe ltg lez nia ln jbo lg mt mi tw mwl mdf mnw nqo fj nah na nds-nl nrm nov om pi pag pap pfl pcd krc kaa ksh rm rue sm sat sc trv stq nso sn cu so srn kab roa-tara tet tpi to chr tum tk tyv udm ug vep fiu-vro vls wo xh zea ty ak bm ch ny ee ff got iu ik kl mad cr pih ami pwn pnt dz rmy rn sg st tn ss ti din chy ts kcg ve 
Prefix: a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9