Share to: share facebook share twitter share wa share telegram print page

 

Анадол

Традиционните граници на Анадола в Република Турция[1][2]
Карта на Мала Азия от 1907, показваща местните царства от античността

Анадол (от старогръцки: Ἀνατολή, на средногръцки: Anatolḗ – „изток“ или „изгрев“; на турски: Anadolu), географски е известен като Мала Азия (на гръцки: Μικρὰ Ἀσία на средногръцки: Mīkrá Asía), Азиатска Турция или Анадолско плато, обуславя най-западната издатина на Азия, което е по-голямата част на Република Турция.

Районът граничи с Черно море на север, Средиземно море на юг, и Егейско море на запад. Мраморно море формира връзка между Черно и Егейско море през проливите на Босфора и Дарданелите и разделя Анадола от Тракия. По традиция Анадола е територията, която обхваща около две трети от западната азиатска част на Турция. Въпреки това, Анадола често се смята за синоним на Азиатска Турция, която включва почти цялата страна. От Изток на Югоизток по посока на часовниковата стрелка той граничи със съседните Грузия, Армения, Азербайджан, Иран, Ирак и Сирия.

Етимология

Най-старото известно споменаване на наименованието Анадол е от клинописна плочка от Месопотамия от периода на Акадската империя (2350 – 2150 г. пр.н.е.), където е определен като „земя на Хетите“. Първото название, използвано от което гърците за Анадолския полуостров е Ἀσία (Азия), вероятно по името на обществото от народи, известно като Assuwa в Западен Анадол. Впоследствие името „Азия“ се разширява и към другите райони на изток от Средиземно море, а за Анадола в късната античност се говори като Μικρὰ Ἀσία (Микра Азия) или Мала Азия.

История и забележителности

Стенопис на зубър, елен, и хора в Чаталхьоюк, който е най-запазеният и най-голям неолитен обект открит до днес. Регистриран е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2012.[3]

Известно е че, Анадола е обитаван от хора още от палеолита[4]. Предполага се че, през неолита в Анадола се ражда и семейството на индоевропейските езици. Най-малко от 19 век преди новата ера в Анадола се говорят индоевропейски анадолски езици.

В източен Анадол са най-старите известни монументални структури. Тези на Гьобекли Тепе, например са били построени от ловци и събирачи хиляди години преди развитието на селското стопанство. Източен Анадол, заедно с Месопотамия е люлка на неолитната революция, в която хората опитомяват животни и растения. Неолитни обекти като Чаталхьоюк, Чайоню, Невали Чори и Хаджълар представляват едни от най-старите известни земеделски селища в света.

Анадола е и дом на известни забележителности като Памуккале, Еоличните стълбове на Кападокия, Лъвската порта в Хатуша, древният град Ефес, статуите край върха на планина Немрут. От Анадола извират и реките Тигър и Ефрат, известни като люлка на цивилизациите.

Галерия

Източници

  1. Merriam-Webster's Geographical Dictionary. 2001. ISBN 0 87779 546 0. с. 46.
  2. Stephen Mitchell, Anatolia: Land, Men, and Gods in Asia Minor. The Celts in Anatolia and the impact of Roman rule. Clarendon Press, Aug 24, 1995 – 296 pages. ISBN 978-0-19-815029-9 [1]
  3. Çatalhöyük added to UNESCO World Heritage List // Global Heritage Fund. Архив на оригинала от 2013-01-17 в Wayback Machine.
  4. Stiner, Mary C. и др. Early Upper Paleolithic shell beads at Üçağızlı Cave I (Turkey): Technology and the socioeconomic context of ornament life-histories // Journal of Human Evolution 64 (5). 2013. DOI:10.1016/j.jhevol.2013.01.008. с. 380 – 398.
Kembali kehalaman sebelumnya


Index: pl ar de en es fr it arz nl ja pt ceb sv uk vi war zh ru af ast az bg zh-min-nan bn be ca cs cy da et el eo eu fa gl ko hi hr id he ka la lv lt hu mk ms min no nn ce uz kk ro simple sk sl sr sh fi ta tt th tg azb tr ur zh-yue hy my ace als am an hyw ban bjn map-bms ba be-tarask bcl bpy bar bs br cv nv eml hif fo fy ga gd gu hak ha hsb io ig ilo ia ie os is jv kn ht ku ckb ky mrj lb lij li lmo mai mg ml zh-classical mr xmf mzn cdo mn nap new ne frr oc mhr or as pa pnb ps pms nds crh qu sa sah sco sq scn si sd szl su sw tl shn te bug vec vo wa wuu yi yo diq bat-smg zu lad kbd ang smn ab roa-rup frp arc gn av ay bh bi bo bxr cbk-zam co za dag ary se pdc dv dsb myv ext fur gv gag inh ki glk gan guw xal haw rw kbp pam csb kw km kv koi kg gom ks gcr lo lbe ltg lez nia ln jbo lg mt mi tw mwl mdf mnw nqo fj nah na nds-nl nrm nov om pi pag pap pfl pcd krc kaa ksh rm rue sm sat sc trv stq nso sn cu so srn kab roa-tara tet tpi to chr tum tk tyv udm ug vep fiu-vro vls wo xh zea ty ak bm ch ny ee ff got iu ik kl mad cr pih ami pwn pnt dz rmy rn sg st tn ss ti din chy ts kcg ve 
Prefix: a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9