bg Трапоклово

Трапоклово
	Трапоклово
	Трапоклово Трапоклово
Общи данни
Население	502 души (15 март 2024 г.); 20,5 души/km²
Землище	24,551 km²
Надм. височина	199 m
Пощ. код	8889
Тел. код	04554
МПС код	СН
ЕКАТТЕ	73016
Администрация
Държава	България
Област	Сливен
Община; – кмет	Сливен; Стефан Радев ; (ГЕРБ; 2015)
Кметство; – кмет	Трапоклово; Кирил Киров; (БСП)

Трапоклово е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Трапоклово се намира в полите на Стара планина на подбалканския път между селата Калояново и Горно Александрово.

История

Преди Освобождението селото е било известно също като Трапокло, Терке болу и Търкоплова.^[2]

В разкопки на старо укрепление край селото са намерени римски монети на императорите Проб и Лициний. ^[3] По време на Руско-турската война 1828 – 1829 г. в подготовката за превземането на Сливен в селото са разположени щабът на руската 6-а пехотна дивизия и обозите на руската пехота.^[4] След войната много семейства от Трапоклово и околните села се изселват в Бесарабия с оттеглящите се руски войски в 1830 г. Мнозинството от преселниците (53 семейства от Трапоклово) са настанени пъровначално в село Золокары (дн. Лиман, Татарбунарски район, Одеска област, Украйна) а после основават съседното село Тропокло (дн. Траповка/Трапiвка).^[5] Някои от тях се връщат няколко години по-късно и се заселват в Алфатар, Силистренско.^[6]

През Руско-турската освободителна война селото е отбелязано като чисто българско и наброява 60 къщи.^[7]

Редовни събития

Всяка година през месец февруари се провеждат традиционни кукерски игри. В продължение на два дни кукерски хлопки огласят селото, като вечерта на втория ден (неделя) кукерите извършват преораване на селския мегдан.

Религия

Единствена религия е християнската.

В телевизията

Селото се споменава в сериала на bTV „Домашен арест“. Във филма роднини на Костадин (Филип Аврамов), зетя на мама Еми (Татяна Лолова), живеят там.

Източници

↑ www.grao.bg
↑ „Турски извори за българската история“, БАН, 1959 г.
↑ Вл. и Кар. Шкорпил, „Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия“, Пловдив, 1885 г.
↑ Н. Епанчин. Очерк похода 1829 г. в Европейской Турции, ч. 1 – 3, СПб., 1906 – 1907
↑ Мещерюк И. И. Переселение болгар в южную Бессарабию. 1828 – 1834 гг. 1965 г.
↑ Михаил Гавазов, „Алфатар в събития, спомени, документи (краеведски очерк)“, 2014 г.
↑ Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877 – 1878 гг. на Балканском полуострове, Выпуск 74: Действия войск Южного фронта с 1 по 19 января 1878 г. (Наступление к Адрианополю и Константинополю). Издание Военно-Исторической Комиссии Главного Управления Генерального Штаба, 1911 года. Ген. шт. полк. Стрельбицкий.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] „Турски извори за българската история“, БАН, 1959 г.

[3] Вл. и Кар. Шкорпил, „Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия“, Пловдив, 1885 г.

[4] Н. Епанчин. Очерк похода 1829 г. в Европейской Турции, ч. 1 – 3, СПб., 1906 – 1907

[5] Мещерюк И. И. Переселение болгар в южную Бессарабию. 1828 – 1834 гг. 1965 г.

[6] Михаил Гавазов, „Алфатар в събития, спомени, документи (краеведски очерк)“, 2014 г.

[7] Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877 – 1878 гг. на Балканском полуострове, Выпуск 74: Действия войск Южного фронта с 1 по 19 января 1878 г. (Наступление к Адрианополю и Константинополю). Издание Военно-Исторической Комиссии Главного Управления Генерального Штаба, 1911 года. Ген. шт. полк. Стрельбицкий.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]