Община Сливен се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен. Общината е най-голямата по площ в България със своите 1366,63 km², след нея е Столична община с 1348,90 km²
География
Географско положение, граници, големина
Общината заема централната и югоизточната част на област Сливен. С площта си от 1366,63 km² е най-голямата сред 4-те общини на областта, което съставлява 38,56% от територията на областта и същевременно най-голямата по площ община в България. Границите ѝ са следните:
Релефът на общината е разнообразен – равнинен и ниско хълмист в южната ѝ част, ниско и средно планински в северната. Поради голямата си територия тя заема части от пет физикогеографски области на България – Стара планина, Сливенската котловина, Средна гора, Горнотракийската низина, а крайният ѝ северозападен район в Предбалкана.
Към Старопланинската физикогеографска област в община Сливен попадат части от 5 орографски единици. Крайните ѝ западни райони, на запад от прохода Вратник, се заемат от най-източните части на Елено-Твърдишка планина (най-източната част на Средна Стара планина) В нея, на около 3 km западно от местността Агликина поляна, се издига връх Соуджака (1213 m), най-високата точка на цялата община. На изток от прохода Вратник се простира Източна Стара планина. В пределите на община Сливен попадат части от 4 нейни планини. Първата и най-високата е Сливенска планина с връх Българка (1180,5 m, най-високата точка на цялата Източна Стара планина), извисяващ се северно от град Сливен. Планината с много малко изключение изцяло влиза в пределите на общината. На север тя се простира до дълбоката и тясна долина на река Луда Камчия, на изток – до Сливенския проход, на юг със стръмни склонове се спуска към Сливенското поле, а на запад дълбоката долина на Беленска река я отделя от Елено-Твърдишка планина. На север от долината на Луда Камчия на територията на община Сливен се простират крайните южни най-високи части на Котленска планина – 1106,6 m до прохода Вратник. Районът източно от Сливенския проход и южно от долината се заема от най-западната част на Стидовска планина с връх Калинка (938,1 m). Югоизточно от Сливенския проход се простира планината Гребенец, която на изток достига до Марашки проход. С изключение на част от северните ѝ склонове, тя изцяло попада в пределите на община Сливен, а на юг се спуска стръмно към Сливенската котловина. Най-високата ѝ точка е връх Гаваните (1034,3 m), който се намира североизточно от село Сотиря.
Крайният северозапад на общината (землищата на селата Зайчари, Стара река и Средорек) попада в пределите на Предбалкана, като тук релефът е предимно хълмист.
Южно от Стара планина се простира обширната (830 km²) Сливенска котловина, чиято западна и средна част влиза в пределите на община Сливен. От ниското вътрешнокотловинно възвишение Хамамбаир (югоизточно от Сливен) котловината се разделя на две части – Сливенско поле на запад, което е по-високо и което изцяло е на територията на община Сливен, и Стралджанско поле на изток, което е по-ниско и западната част на което е в нейните предели. В него югоизточно от село Желю войвода, в коритото на река Тунджа, се намира най-ниската точка на община Сливен – 130 m н.в.
Южно от долината на река Тунджа и Сливенската котловина се простират крайните източни, най-ниски части на Сърнена Средна гора, която завършва в завоя на река Тунджа с уединеното възвишение Таушантепе (Зайчи връх, 256,7 m). Най-високата точка на Сърнена Средна гора на територията на община Сливен е връх Чаталджа (561,9 m), разположен югозападно от село Струпец, на границата с община Нова Загора.
Крайните южни райони на община Сливен, на юг от Сърнена Средна гора, се заемат от най-североизточната част на Горнотракийската низина – източната част на Новозагорското поле.
Води
В северната част на община Сливен, по билото на Елено-Твърдишка, Сливенска и Стидовска планина преминава участък от главния вододел на България. По този начин около 85% от територията ѝ принадлежат към Беломорския водосборен басейн, а останалите 15% – към Черноморския водосборен басейн.
Към Черноморския водосборен басейн на територията на общината протичат две основни реки. В северната ѝ част преминава участък от най-горното течение на река Луда Камчия (дясна съставяща на река Камчия). Тя води началото си от Котленска планина в непосредствена близост до прохода Вратник и тече на изток в дълбока, тясна и гориста долина. Минава през село Раково, за кратко навлиза в община Котел и отново се връща на територията на община Сливен. Преминава през село Ичера и на около 4 km североизточно от него навлиза в община Котел. В най-северозападната част на община Сливен протича най-горното течение на Стара река (десен приток на Янтра, която е десен приток на Дунав). Тя извира от местността Агликина поляна и до село Стара река тече на север в дълбока и залесена долина. След това навлиза в пределите на Предбалкана, където долината ѝ се разширява и северно от село Зайчари навлиза в област Търговище.
Основната водна артерия в община Сливен е река Тунджа (ляв приток на Марица), която принадлежи към Беломорския водосборен басейн и която протича през нея на протежение от около 70 km с част от средното си течение. Тя навлиза в общината югозападно от село Бинкос с последния си 3-километров участък от Межденишкия пролом. Източно от селото навлиза в най-западната част на Сливенската котловина и протича по нейната южна периферия. Минава покрай селата Струпец, Мечкарево, Самуилово, Крушаре и Желю войвода и югоизточно от последното навлиза в област Ямбол. На територията на община Сливен река Тунджа получава отляво два по-големи притока. Първият от тях е Беленска река. Тя води началото си южно от връх Вратник и тече на юг в дълбока долина. При село Бяла прави малко долинно разширение, остро завива на запад, като долината ѝ отново става тясна и дълбока и на около 3 km западно от селото навлиза в община Твърдица. Северозападно от село Бинкос реката отново се връща на територията на община Сливен, преминава през късия Шивачевски пролом и югоизточно от селото се влива отляво в Тунджа. Другият голям приток на Тунджа в община Сливен е Асеновска река (Куруча, 36 km). Тя извира източно от прохода Вратник и до град Сливен тече на юг и югоизток в много дълбока, на места каньоновидна и силно залесена долина. Навлиза в Сливенското поле, минава през центъра на града, след него завива на юг и югозападно от село Самуилово се влива отляво в Тунджа. В нейното горно течение, в най-тясната, каньоновидна част от долината ѝ, в близост до село Въглен е изграден големият язовир Асеновец, водите на който се използват основно за водоснабдяване на град Сливен и околните населени места.
Населени места
Общината се състои от 45 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
през 1878 г. – преименувано е с. Яйла кьой на с. Николаево от населението без административен акт;
– преименувано е с. Кьопеклии на с. Скобелево от населението без административен акт;
през 1881 г. – преименувано е с. Дермен дере на с. Гавраилово без административен акт;
Постановление на общинския съвет от 1882 г. – преименува с. Черкешлии на с. Михайлово;
приказ № 183 от 10.11.1882 г. – преименува с. Бургуджии на с. Горно Александрово;
през 1886 г. – заличено е с. Суфталари без административен акт поради изселване;
през 1900 г. – заличени са колибите Макаклар, Мемиш махле и Хатин и са присъединени като квартали на м. Карамцалари без административен акт;
Изглед към град Сливен от местността „Карандила“ през 2006 г.Изглед към село Бинкос от моста над Беленска река през 2008 г.Изглед от площада в центъра на село Горно Александрово през 2010 г.Изглед към село Селиминово през 2008 г.
Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Бухалии на с. Биково;
Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Блатец и присъединява селата Блатец, Глушник, Горно Александрово и Трапоклово заедно с техните землища към община Сливен;
– закрива община Кермен и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Сливен;
На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
Реш. МС № 607/обн. 22.08.2006 г. – заличава селата Било и Мъсърлии и ги присъединява като квартали на с. Средорек;
– заличава с. Ръченица и го присъединява като квартал на с. Зайчари;
от запад на изток, през средата на общината, в т.ч. и през областния център град Сливен – участък от 46,4 km от трасето на жп линията София – Карлово – Зимница – Карнобат – Бургас.
от запад на изток, в южната ѝ част – участък от 15,4 km от трасето на жп линията Пловдив – Стара Загора – Зимница.
.png)
