Ставерци
Ста̀верци е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, област Плевен. ГеографияСелото се намира на 38 km северозападно от град Плевен, по долното течение на река Искър, на левия ѝ бряг.[2] Релефът около селото е равнинен, с ниски и голи хълмове. Югозападно от селото е местността „Калето“. Климатът се характеризира се с горещи и сухи лета с типични прашни бури и със студени зими. Редките летни проливни дъждове причиняват много щети с калните си потоци („Лопеа“) из по-ниските махали. Селото има голямо землище – над 70 000 дка. Преобладава чернозем. Сеят се главно зърнени култури. ИсторияОтносно късноантичното минало по тези земи говорят намиращите се над сегашното село останки от землено укрепление, отъждествено с Хунион. Историците предполагат, че най-вероятно тук са се укрепили хунските вождове Улцендур и Емцендур, които, както съобщават античните автори, отседнали недалеч от Улпия Ескус. В източната част от землената крепост се намира малък късноантичен кастел, който навярно е тази част, която според Прокопий построил император Юстиниан. За средновековната история има откъслечни сведения, най-ранните от които датират от 1548 г. По време на османската власт населението е в по-голямата си част помашко. Малкото българи ползват привилегии, бидейки войнуци и ямаши.[2] Името на селото идва от името на основателя му – родът на Ставри (Ставерци), син на боляр Дуно, заселил се в село Староселци след Никополската битка. Днешното население се състои от потомци на преселници от Врачанско (предимно от село Кунино), Влашко, Македония и малка част са потомци на старото коренно население. Характерен е ставерския диалект, труден за разбиране на изток от ятовата граница. През лятото на 1950 година, по време на колективизацията около 500 души от селото правят неуспешни опити да напуснат създаденото малко по-рано трудово кооперативно земеделско стопанство. По същото време група комунистки влиза в спор с дошлия в селото окръжен партиен секретар Иван Тодоров-Горуня във връзка с принудително събираните наряди, който прераства в масова демонстрация на над 400 жени. Две от тях са арестувани и осъдени на по една година затвор.[3] Културни и природни забележителности
В първите години след построяването на храма, той е обслужван от свещеници предимно от Кнежа, след това идва свещеник Димитър Цветков от село Кунино, живял и починал в Брегаре. От 1887 до 1898 г. служи йеромонах Евтимий, а от 1899 до 1922 г. – свещеник Павел Илиев. През 1930 г. селото е разделено на две енории, като от 1933 г. свещеник в него е Даниил Василев Дочев. След него идва Влад Ст. Дренски и остава до 1962 година.[4] Редовни събитияПразник на селото е Петкóвден. Празнува се по стар стил – последната събота и неделя на октомври. Сред ставерчани и жителите на околните села е известен като „ставерския сбор“. Личности
ДругиНаселението се занимава предимно със земеделие и животновъдство. Тук се отглеждат овце от породата Черноглава плевенска. Т.нар. „оруглица“ се е правила от конска опашка. КухняХарактерни ястия за Ставерци и региона:
Бележки
|