|
Искър
   Ѝскър (в античността на латински: Oescus, Ескус) е река в България, която извира от Рила планина и минава през областите Софийска, София-град, Враца, Ловеч и Плевен. Тя е десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 368 км, ако за нейно начало се брои река Бели Искър. Искър е най-дългата изцяло българска река и трета по дължина сред реките, протичащи на територията на България, веднага след Дунав и Марица. Дължината на река Искър след сливането на двата основни притока е 340 км. Географска характеристикаРека Искър извира от Рила планина и се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща) на 500 м северно от село Бели Искър, на 1047 м н.в. Веднага след това реката навлиза в Самоковската котловина. След като премине през нея и изтече от язовир „Искър“ между планините Плана на запад и Лозенска планина на изток, формира дълбокия и живописен Панчаревски пролом (22 км). След напускането на язовир „Панчарево“ при село Герман реката навлиза в Софийското поле, след което преминава покрай източните квартали на град София (Горубляне, Димитър Миленков, Абдовица и Враждебна), покрай село Кубратово и след град Нови Искър навлиза в Искърския пролом (около 65 км). След село Лютиброд река Искър излиза от Стара планина, продължава в източна посока и долината ѝ се разширява. При град Роман приема отдясно най-големия си приток, река Малки Искър, при село Карлуково завива на север, а при село Чомаковци навлиза в Дунавската равнина и течението ѝ се ориентира на североизток. В Дунавската равнина долината на Искър е широка и асиметрична с по-стръмен десен склон. На 2,3 км североизточно от село Байкал се влива като десен приток в река Дунав (на 637-и км), на 25 м н.в. Водосборен басейн, притоциПлощта на водосборния басейн на Искър е 8646 км2, което представлява 1,06% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:
Списък на притоците на река Искър. След името на реката е отбелязана нейната дължина в km и площта на водосборния ѝ басейн в km2, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:
Хидроложки показатели
Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 – 1982/1983 г.[1] В най-горния си басейн (района на Рила) реката има преобладаващо снежно подхранване, а в останалите части – дъждовно подхранване. В района на Стара планина и Предбалкана подхранването нараства с карстови подземни води. По този начин сезонният режим претърпява големи изменения в различните участъци от долината на реката. Пълноводието в Рила е от май до юли, а в Дунавската равнина – от март до юни. По цялото течение през месеците от август до октомври се наблюдава маловодие. Голямо влияние върху вътрешногодишния ход на речния отток оказват трите язовира по течението на реката, чрез които той се контролира. При майско-юнския валежен максимум водите се задържат в язовир „Искър“, което оказва влияние върху разпределението на речния отток. Реката е най-пълноводна през пролетта, както повечето реки. СелищаПо течението на реката са разположени 45 населени места, в т.ч. 9 града и 38 села:
Стопанско значение, забележителностиВ горното и средното течение на Искър водите на реката се използват предимно за производство на електроенергия и водоснабдяване. Изградени са язовирите „Бели Искър“, „Искър“ (най-голям в България), „Пасарел“ и „Панчарево“, ВЕЦ-овете – „Бели Искър“, „Искър“, „Мала църква“, „Пасарел“, „Кокаляне“ и няколко малки руслови ВЕЦ от Проект „Среден Искър“. В района на Предбалкана и Дунавската равнина водите на реката се използват предимно за напояване. Долината на реката, особено двата ѝ пролома (Панчаревски и Искърски), още в древността са се използвали за преодоляване на Стара планина и неслучайно по тях са построени шосета и жп линия. От София до Самоков, през Панчаревския пролом, на протежение от 51,4 км преминава второкласен път № 82 от Държавната пътна мрежа София – Самоков – Костенец. От София до Мездра, през Искърския пролом, на протежение от 86,9 км преминава второкласен път № 16 от Държавната пътна мрежа София – Своге – Мездра. Освен горепосочения път № 16, през Искърския пролом е прокарана и важната за България удвоена жп линия София – Горна Оряховица – Варна, която в участъка от Нови Искър до Червен бряг следва долината на реката. В Панчаревския и Искърския пролом има множество природни забележителности – скални образувания, пещери и др., които предлагат отлични условия за туризъм, алпинизъм, отдих и риболов. В горното течение на реката са разпространени балканска пъстърва и черна мряна. По бреговете на Искър има и археологически забележителности – крепостта Урвич (на десния бряг, преди с. Кокаляне) и римският град Улпия Ескус (близо до устието на Искър, край село Гиген). Живописната долина на Искър в Панчаревския и Искърския пролом от векове са предлагали закътани места за изграждане на православни манастири. Сега по поречието на реката има 6 манастира: Долнопасарелски, Кокалянски, Свети Николай Летни, Курилски, Черепишки и Струпецки. ДругиНа Искър е наречен булевард „Искърско шосе“ в София (Карта) и улиците „Искър“ (Карта) и „Крайречна“ (Карта) в квартал „Горубляне“. Фотогалерия
Вижте също
Топографска карта
Бележки
Източници
Външни препратки
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
