|
Понор (планина)
Понор е планинска карстова област в Западна Стара планина, на територията на Софийска област, между Петроханския проход и Искърския пролом.[1] Географско положение, граници, големинаПланината Понор се издига в централната част на Западна Стара планина. На запад Петроханския проход (1410 м) и долината на река Нишава (Гинска река) я отделят от Берковска планина, а на изток чрез стръмни, на места отвесни склонове се спуска към Искърски пролом, което я отделя от Голема планина. На североизток долината на река Пробойница (ляв приток на Искър) я отделя от планината Козница, а след това на запад от изворите на реката до Петроханския проход границата между двете планини не е ясно изразена. На юг долината на Искрецка река (ляв приток на Искър) я отделя от Мала планина, а на югозапад склоновете ѝ плавно се спускат към Годечката котловина.[1] Планината представлява почти правилен правоъгълник с простиране от запад на изток на 23 – 25 км, а ширината ѝ е около 15 км. Билото ѝ е широко и плоско, разположено на около 1400 м н.в.[1] ВърховеНай-висока точка е връх Равно буче (1499,0) разположен на около 5 км северно от село Бракьовци.[1]
Геоложки строежЗаема синклиналната структура между Берковската и Свогенската антиклинали. Изградена е от дълбоко окарстани триаски и юрски варовици. Безводна, с широко разпространени карстови форми (от тях идва и името ѝ): валози, въртопи, пропасти, пещери, слепи долини и др. Изворите на малките реки, водещи началото си от нея са по периферията ѝ.[1] Климат и водиКлиматът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято.[1] ПочвиПочвите са кафяви горски и рендзини.[1] ФлораПланината е почти напълно обезлесена, като на места са запазени гори от благун и цер, по-рядко бук, примесени с келяв габър. Широко са развити тревните и храстовите формации. По билото има обширни пасища. Обработваемите земи заемат ограничени площи. Има благоприятни условия за пасищно животновъдство.[1] Населени местаВъв вътрешността на планината са разположени селата Бракьовци, Брезе, Добравица, Добърчин, Заноге, Заселе, Зимевица и Манастирище, а по периферията ѝ: Губислав (на североизток); Гара Лакатник, Гара Бов, Церово и град Своге (на изток); Бучин проход, Завидовци, Искрец и Свидня (на юг) и Гинци (на запад).[1] ПътищаПо източното, западното и южното подножие на планината преминават участъци от три пътя от Държавната пътна мрежа.
Вижте същоТопографска карта
Източници
Външни препратки
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||
