Никифор Фока

Никифо̀р Фо̀ка Стари (на гръцки: Νικηφόρος Φωκάς), * ок. 830 г., † ок. 896 г., е един от най-изявените византийски военачалници, служили по времето на император Василий I.

Никифор произхожда от рода Фока, който е един от големите земевладелчески родове в анадолската част на Империята. Името му означава „победоносец“ или „победоносен“. Никифор Фока се издига до сановете патриций и доместик на схолииите Δομέστικος των σχολών (втори след императора пълководец на войските). В периода 885 – 886 г. успешно превзема Таранто и голяма част от Калабрия. Успехите на Италийския полуостров възобновяват византийското надмощие в региона. Той допълнително украсява името си с бойна слава след успешните сражения с арабите. През 895 г. застава начело на византийските войски по време на неуспешната кампания на император Лъв VI Философ срещу българския цар Симеон I.

Никифор Фока произхожда от стар род от средите на военната аристокрация и има гръко-арменски корени. Неговият баща е турмарх в тема Кападокия и към 872 г. участва в превземането на Тефрике срещу павликяните. Никифор Фока е баща на магистър Лъв Фока (предвождал византийските войски в битката при Ахелой) и дядо на император Никифор II Фока. Никифор Фока започва военната си кариера като манглавит (гвардеец), след това е издигнат от Василий I за протостратор, а към 878 г. – за стратег на тема Харсиани. През 885 г. става „моностратег на всички западни теми" и начело на голяма войска извършва десант в Южна Италия, където отвоюва за Империята няколко крепости, между които особено важната Амантия. На следната година обаче той е отзован от новия император Леон VI. През 894 г. Никифор Фока е назначен за доместик на схолите и трябвало да организира войната срещу България, но скоро е сменен вероятно поради интригите на Стилиан Зауца и завършва живота си като стратег на Тракезион.

Никифор Фока Стари има два сина и една дъщеря:

• Лъв Фока (* 875/879, † сл. 917)
• Варда Фока Стари (* ок. 879, † 969)
• Не Фокаина, омъжена за Теофил Куркуа, стратег на Халдия – баба и дядо на император Йоан I Цимиски.

По-големият му син Лъв Фока помогнал на императрица Зоя да вземе властта в Империята към края на 913 г., поради което бил назначен от нея за доместик на схолите. Той предвождал византийските войски, които претърпели катастрофата при Ахелой от българите през 917 г. В битката участвал и по-малкият му брат – Варда Фока – бащата на Никифор II.

• Christian Settipani: Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs; Les princes Caucasiens et l´empire du VIe au IXe siècle. De Boccard, Paris, 2006, S. 87; ISBN 978-2-7018-0226-8
• Теофан Продължител, Ioannes Cameniata, Symeon Magister, Georgius Monachus, ex recognitione Immanuelis Bekkeri. Liber V, Historia de vita et de rebus gestis Basilii inclyti imperatoris. Bonnae, impensis ed. Weberi, Е., 1838, V, 71, с. 312 – 315.