|
Калабрия
Кала́брия (на италиански: Calabria, на местен диалект: Calàbria, на гръцки: Καλαβρία, на грико: Calavrìa, Калаври́я; старо латинско име: Bruttium, Брутциум) e административен регион в Южна Италия с население – 2 009 124 жители (2008). Месинският пролив отделя региона от Сицилия (с минимална ширина 3,2 км.) На запад граничи с Тиренското море, на изток и на юг - с Йонийското море. Граничи на север с регион Апулия (който в миналото също е бил наричан Калабрия, докато по същото време сегашните земи на Калабрия са познати като Бритиус).[1] История Най-ранните останки от човешка дейност в областта са от епохата на Палеолита. През 3 хилядолетие или през 2 хилядолетие пр.н.е. в района идват някои италийски племена. В южната част на Калабрия се установяват брутиите, и в северната и́ част - луканите.[2] През 8 век пр.н.е. местните крайбрежни зони са предмет на колонизация от древногръцки заселници, които основават редица полиси, част от колониите, известни като „Магна Греция“. Сред тях са Регион (гръцко име: Ρέγιον, латинско име: Rhegium, днес Реджо Калабрия) и Локрои Епизефириои (гръцко име: Λοκροὶ Επιζεφύριοι, латинско име: Locri Epizephirii, днес Локри) - на юг, както и Кротон (гръцко име: Κρότων, латинско име: Kroton, днес Кротоне) и Сибарис (гръцко име: Σύβαρις, латинско име: Sybaris) - на север. Липсата на единство и разбирателство, между гръцките колонии води до чести войни помежду им и до постепенното им завземане от страна на италийците - северните колонии са завладени от луканите през 4 век пр.н.е., а през 3 век пр.н.е. целият регион попада под властта на римляните. Те наричат Калабрийския полуостров Брутиум (Bruttium, от името на племето брутии). Административен център на областта става гръцкоезичният Региум (сега - Реджо Калабрия). В епохата на разпада на Римската империя районът е разорен от готските нашествия, а впоследствие е засегнат и от Византийско-готски войни (535 – 553 г.). Под византийското управление районът е включен в състава на тема Сицилия. При нашествията на лонгобардите в Италия, Калабрия (вече под съвременното си име) остава византийска и когато Сицилия е превзета от арабите през 8 век, на тази територия е сформирана нова тема - Калабрия, но скоро икономиката й изпада в тежка криза. За да се защити от нападенията на мюсюлманите, по-голямата част от градското население се преселва в планините. Там то създава множество малки селища, а от големите градове по крайбрежията значително население запазва само Региум. През цялото Средновековие, Калабрия е оспорвана между различни регионални сили, които се редуват да я управляват. През 1061 г. я превземат норманите, през 1443 г. - французите, през 1465 г. - испанците. Впоследствие Калабрия става част на Неаполитанското кралство и от Кралството на двете Сицилии. В началото на 19. век е за известно време под френска власт - при опита на император Наполеон Бонапарт да създаде обединено Италианско кралство. В епохата Рисорджименто някои битки на Джузепе Гарибалди се водят в Калабрия; регионът е включен в новото единно Кралство Италия през 1861 г. На 28 декември 1908 г. град Реджо Калабрия и южната част на региона са унищожени от Месинското земетресение. След Втората световна война регион Калабрия е един от регионите на Италианската република (съвременната държава Италия). География Регион Калабрия съвпада териториално с полуостров Калабрия, известен като Върхът на Ботуша (под Ботуш се разбира Апенинския полуостров, чиято форма е подобна на тази на обувката ботуш, както и изцяло се намиращата се на този полуостров континентална част на Италия - върхът е мястото, в което се побират пръстите на крака - носът на обувката). Дължината на полуостров Калабрия е около 250 км., ширината - от 40 до 100 км. Заливите в Калабрия (често наречени на селища със съответното име) са:
Има и два малки острова, на тиренския бряг:
49,2% на калабрийската територия е хълмиста и планинска. Планините (41,7% на територията) са:
Равнините са малки (9% на територията). Най-важните са (често свързани с местните заливи):
ХидрографияКалабрийските реки са особено малки, с нередовно течение през годината, тъй като Калабрийският полуостров е много тесен и планините се намират близо до моретата. Най-дългите реки са Крати (Crati) и Нето (Neto), които, както и по-малките реки Трионто (Trionto), Тачина (Tacina) и Кораче (Corace), се вливат в Йонийско море. Други по-значителни реки са Амато (Amato), Муконе (Mucone) и Савуто (Savuto), които се вливат в Тиренското море. Всички тези реки, освен Крати, извират от платото Сила. Река Лао (Lao) извира от Масива Полино и тече към тиренския бряг. Другите реки са много къси и течението им е много нередовно. Същевременно в регион Калабрия има много язовири, особено на платото Сила. Най-важните са Амполино (Ampollino), Арво (Arvo), Чечита (Cecita) и Анджитола (Angitola). КлиматКалабрийският климат е подчертано средиземноморски. Йонийският бряг е по-сух и по-неплодороден от тирениския. На бреговете температура не е по-ниска от 10 °C през зимата и не е по-висока от 40 °C през лятото. Във вътрешните планини райони климатът е планински, зимата е студена и снежна, а лятото е прохладно. Административно делениеРегионът се поделя на 5 провинции и 409 общини. 
НаселениеНаселението на региона е 2 009 124 души през 2006 г., от което 51.242 са чужденци (1,3%)[3]. Провинция Козенца е най-широка, а провинция Реджо Калабрия е най-населена. Населението на главните общини на Калабрия е [4]:
Езикови малцинстваВ регион Калабрия съществуват някои езикови малцинства:
ИкономикаГрадът с най-високия БВП на човек е Катандзаро, а с най-нисък - Кротоне[5]. Земеделието в Калабрия е силно развито, особено - отглеждането на маслини (на второ място в Италия по маслинено производство, след Пулия), на лозя и на цитрусови плодове. Най-важният земеделски търг се намира в Катандзаро. Отглеждат се и овце и кози в планинските райони. Риболовът е много силно развит. В районите около Кротоне, Вибо Валентия и Реджо Калабрия се намират нефтохимически, машиностроителни и химически заводи. Летният туризъм е много важен отрасъл, особено на йонийския бряг - в провинция Катандзаро, в провинция Вибо Валентия и на тиренския бряг - в провинция Реджо Калабрия и провинция Козенца. Зимният туризъм е развит на платото Сила. Икономически данниТова е таблица с регионалния брутен вътрешен продукт и БВП на човек[6] за Калабрия от 2000 до 2006 г.:
Това е таблица с БВП[6] на Калабрия през 2006 г., разделен според главните икономически дейности:
Това е таблица с годишния БВП на човек за всяка калабрийска провинция през 2006 г.:
Побратимени градовеГалерия
Външни препратки
Източници
Провинции в Калабрия
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
.JPG)
_-_la_chjanal%C3%A8a_e_il_castello.jpg)
