Черница (село)

Черница
Черница 42.77159, 26.825152 Черница
Общи данни
Население	311 души[1] (15 март 2024 г.) 14,3 души/km²
Землище	21,738 km²
Надм. височина	229 m
Пощ. код	8468
Тел. код	05571
МПС код	А
ЕКАТТЕ	81006
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Сунгурларе Димитър Гавазов (ДПС; 2023)
Черница в Общомедия

Черница е село в Югоизточна България. То се намира в община Сунгурларе, област Бургас.

Селото се намира на 4 km от общинския център Сунгурларе и на 77 km от областния център Бургас. Разположено е в полите на Стара планина, в Сунгурларската долина, между село Лозарево и гр. Сунгурларе. Основния поминък на местното население е земеделието, в частност лозарството. Голяма част от обработваемите земи са засети с лозови насаждения, които са пригодени за механизирана обработка. Основните сортове грозде, които се отглеждат със стопанско значение са Мускат Отонел, Сунгурларски мискет и Ркацители. В близкото минало в селото е имало цех за производство на метли и винарска изба, но благодарение на Шато „Славянци“ от избата няма помен.

В османските регистри от XVII в. селото се споменава като Йени кьой, в превод от турски – Ново село.

Във военни документи на руската армия от 1830 г. е споменато под името Валиде Еникьой със 77 къщи – 50 християнски (български и гръцки) и 27 турски. Според легенда, турски валия пътувал от Одрин за Шумен и бременната му съпруга родила в селото, поради което то е наречено Валиде Йеникьой, в превод: Новото село на валийката.

В регистри от първата половина на 1860^-те години селото е записано като Валдееникьой и е отбелязано, че с изцяло мюсюлманско население.

След Освобождението през 1878 г. мюсюлманите масово се изселват, а християнски семейства от околни села и бежанци от Западна Тракия се заселват в селото.

През 1934 г. с Министерска заповед (МЗ) № 2820/14.VIII.34 селището е преименувано на Черница. По това време в района бубарството е било доста развито, а в землището на селото е имало големи масиви с черничеви дървета.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

В близост на селото има микроязовир, два минерални извора борова и дъбова гора, започващи от самия край на селото.

В края на микроязовира в гористата част се намират две природни забележителности – Мечата дупка и Каменната къща. Последната представлява свод в скала с една стена. Според легендата, тук е отсядал легендарният борец за правдини Крали Марко. На стената под свода има вдлъбнатина, която според преданията се е образувала след като той опрял крака си в нея.

В микроязовира се отглежда следните видове риби: шаран, речен кефал и таранка. В сезона на гъбите има разнообразие от печурка, пачи крак, сърнела, масловка и др.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.