Христо Цветков
Христо Цветков Поповски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. БиографияЦветков е роден през 1877 година в костурското село Кономлади, тогава в Османската империя, днес Макрохори, Гърция. Влиза във ВМОРО и в 1900 година е четник при Коте Христов. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. След въстанието е сред малкото дейци на ВМОРО, които остават в Македония, и заедно с Митре Влаха се сражава на новия фронт срещу четите на гръцката пропаганда.[1] След смъртта на Митре Влаха Христо Цветков е определен за районен войвода на Костурски революционен район като негови помощници са Кузе Попдимов, Трайко Желевски и Пандо Чулков, а Тодор Дочев и Търпо Георгиев действат отделно.[2] В 1907 година Цветков е начело на 30-членната костурска чета на път от България за Костурско, която взима участие в епичната битка на връх Ножот и в мнозинството си е унищожена.
Взима участие в сражението край Дреновени от 31 юли 1907 година, в което загива Пандо Кляшев. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода на чета №25 от 14 души[4] и действа в Демирхисарско.[5] По-късно е в Костурската чета и служи в Нестроевата рота на 13 кукушка дружина, а през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО. Попада в гръцки плен и е освободен едва на 4 март 1914 година.[6] По време на Първата световна война главното командване на българската войска дава разрешение на Христо Цветков да води борба със сръбските чети в Македония. Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:
През 1921 година се включва в дейността на МФРО, заедно с Филип Атанасов, Павел Христов, Ангел Василев и Крум Зографов се среща в Тирана с члена на ЦК на ВМРО Александър Протогеров, на която уговарят общи действия. На 15 март 1923 година четите на Ив. Филев и Христо Цветков водят сражение с гръцка част в Корещата, след което се изтеглят в Албания[7]. Живее във Виена, където контактува с Георги Занков, Филип Атанасов и Славе Иванов.[8] Присъединява се към Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и заедно с Лазар Поповски привлича Кръсте Льондев към организацията. В началото на 1926 година ЦК на ВМРО (обединена) дава на Поповски и Цветков пари, за да организират база на обединистите в Албания.[9] Заминава за Албания заедно с Георги Занков през есента на 1926 година.[10] Опитва се без успех да вербува за ВМРО (обединена) и заловени в Тирана автономистки четници. Според Дечо Добринов, който обаче не се позовава на документи, Поповски и Цветков „изглежда... всъщност са агент-провокатори на сръбското контраразузнаване, което под формата на „обединисти“ ги използва за разстройване работата и нелегалната мрежа на ВМРО в Западна Македония и Албания“.[11] Умира през 1934 година в село Ново Кономлади.[12][13] През 1996 г. в центъра на селото е открит паметник на войводата. Бележки
|