Хемимонтус
Хемимонтус или Хемимонтум, Хемимонт (на латински: Haemimontus или Haemimontium) е римска провинция, обособена като административно подразделение на новосъздадения диоцез Тракия през 294 г. при административните реформи на император Диоклециан.[1] ИсторияПровинция Хемимонтус обхваща източната част на днешната Горнотракийска низина и части от днешна Северна Турция и Гърция. Съседни провинции са Мизия на север, Тракия на запад, Родопа за югозапад и Европа на юг. На изток Хемимонтус граничи с Черно море (Понтос Евксинос). Вслючвала е днешните Бургаска, Сливенска, Ямболска, Старозагорска и Хаскавска области, Димотишко и Одринско. Главен град на провинцията е Адрианопол, а други важни градове са Анхиало, Девелт, Акве Калиде, Месемврия и Аугуста Траяна, Дамполис. По Черноморското крайбрежие градовете са свързани чрез римския път Виа Понтика (т.н. Морски път или Черноморски път). Друга пътна връзка е представлявала Виа Милитарис и нейните отклонения на изток към Акве Калидае, Девелт и Черно море, и на север през Стара планина към Марцианополис и Никополис ад Иструм. Няколко пътища в посока север-юг и изток-запад са преминавали през Странджа планина. Източници
Литература
Външни препратки
|