Харманлийска река
Харманлийска река (до 1942 г. Олудере, до 1945 г. Величка) е река в Южна България – област Кърджали, община Черноочене и област Хасково, общини Минерални бани, Хасково и Харманли, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е над 90 km, която ѝ отрежда 33-то място сред реките на България. Отводнява източните склонове на рида Мечковец, северните склонове на ридовете Чуката и Хухла на Източните Родопи и голяма част от Хасковската хълмиста област. Географска характеристикаИзвор, течение, устиеХарманлийска река води началото си от извора чешма Величка (755 m н.в.), разположена на шосето Асеновград – Кърджали, на 1,5 km западно от курорта „Паничково“ в Източните Родопи. До село Боян Ботево тече на югоизток в дълбока и залесена долина. След това завива на изток и до село Малево протича в тясна и плитка долина през Хасковската хълмиста област. След Малево завива на североизток, а след село Стойково отново на изток, като заобикаля рида Хухла (североизточно разклонение на Източните Родопи) от северозапад и север в долина с десни стръмни и леви полегати склонове. Преди град Харманли образува красив пролом с дължина около 9 – 10 km. Влива се отдясно в река Марица на 73 m н.в., на 1,2 km североизточно от Харманли. Водосборен басейн, притоциПлощта на водосборния басейн на реката е 956 km2, което представлява 1,8% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:
Схема на пътя на реката
Хидроложки показателиРеката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода февруари-март, а минимумът – август. Средният годишен отток при град Харманли е 5,47 m3/s. СелищаПо течението на реката са разположени 8 населени места, в т.ч. 1 град и 7 села: Стопанско значение, екологияВодите на реката са включени в Хасковската напоителна система, като в горното ѝ течение е изграден големият язовир „Тракиец“. Покрай левия бряг на реката, на протежение от 9 km, между селата Стойково и Брягово преминава участък от първокласен път № 8 от Държавната пътна мрежа (европейски коридор Е85) Калотина – София – Пловдив – Капитан Андреево. Вижте също
Топографска карта
ИзточнициМичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев. „Географски речник на България“. София, 1980. с. 518. Архив на оригинала от 2017-07-30 в Wayback Machine.
|