Филип II (Бургундия)
Филип II Смели (на френски: Philippe II de Valois le Hardi; * 15 януари 1342, Понтуаз, Франция; † 27 април 1404, Хале, Белгия) е херцог на Бургундия през 1363 – 1404 г. Като херцог на Бургундия той е основател на младия Дом Бургундия като странична линия на династия Валоа. Произход и младостТой е четвъртият син на френския крал Жан II Добрия от Дом Валоа и Бона Люксембургска († 11 септември 1349), втората дъщеря на Ян Люксембургски и Елишка Пршемисловна. Прозвището „Смели“, Филип получава през 1356 г., когато 15-годишен участва в английско-френската битка при Поатие. Там той се бие рамо до рамо до баща си, докато са пленени от англичаните и заведени в Лондон. След като Франция заплаща частично откупа, кралят и Филип се връщат през 1360 г. във Франция. УправлениеХерцогство Бургундия. БракЖан II Добрият през 1363 г. му предоставя Херцогство Бургундия, чийто последен херцог Филип I умира млад през 1361 г. и няма деца от младата си съпруга Маргарета III Фландърска. През 1369 г. Филип се жени за Маргарита III Фландърска, което му донася през 1384 г., при смъртта на баща и негов тъст граф Лудвиг II от Фландрия, неговата голяма собственост, към която от 1361 г. принадлежи и Свободното графство Бургундия. Регент на Франция (1380 – 1384)През 1380 г., след смъртта на Шарл V, негов наследник става 12-годишният му син Шарл VI. За новия крал, фактически още дете, е създаден регентски съвет, в който влизат Луи I Анжуйски, Филип II Смели, херцог Жан дьо Бери и Луи II дьо Бурбон. Регентството продължава до 1388 г. и Филип заема доминираща роля в съвета: Луи I Анжуйски се бори за Неапол до своята смърт през 1384 г., а Жан се интересува най-вече от Лангедок и особено се занимава с политика, докато Луи II дьо Бурбон играе малка роля в съвета. Епоха на всевластиетоЕпохата на всевластието (1380 – 1388) на чичовците на Шарл VI се характеризира с неограничена разгулност на личните амбиции на принцовете по кръв. Неаполитанският поход (1382 – 1384) на Луи I Валоа-Анжуйски, фландърският поход на Филип Смели, меценатството на Жан дьо Бери се плаща от кралската хазна и така огромни средства са сред пропилените за неудачна експедиция в Англия. Победата при Розебеке донася малко на френската корона. За да се платят разходите по войните, задоволяващи единствено амбициите на принцовете по кръв, рязко се повишават косвените налози и отново е въведен данък върху дима. Въстанията в Париж, Руан, Реймс са подавени с рядка жестокост. На метежните градове са наложени крупни глоби. През 1392 г. Филип и братята му отново се включват в управлението вместо недееспособния Шарл VI Безумни. Уреждане на двоен бракФилип като близък поддръжник на Франция с всички сили се мъчи да омъжи внучката си Маргарита Бургундска за френския дофин като гаранция, че именно тя ще стане следващата кралица на Франция[1]. Затова, след смъртта на дофина Шарл през 1401 г. в резултат на Арманяко-бургундска гражданска война, той и майката на покойния дофин кралица Изабела Баварска инициират нов съюз: през март 1403 г. в Париж е постигнато споразумение за брак на Маргарита с другия син на Изабела – новият дофин Луи; на 5 май същата година е подписан брачен договор[2]. Двойната сватба се става на 30 август 1404 г. в Париж:[3] братът на Маргарита Филип Добрия се жени за сестрата на дофина Мишел дьо Валоа[4]. По-рано, през юли 1402 г., по споразумение между кралицата и херцог Филип Смели на Маргарита е призната титлата „херцогиня на Гиен“[2]. Скоро след сватбата Филип умира.[3] Личен животТой си води часови дневник от 1370 г. и го носи при всичките си пътувания. Освен това ходи всеки ден на църква.
ДецаФилип II и Маргарита имат единадесет деца, от които само седем достигат зряла възраст:
Източници
Бележки
|