Share to: share facebook share twitter share wa share telegram print page

 

Фере

Вижте пояснителната страница за други значения на Фере.
Фере
Φέρες
— град —
Изглед от Фере
Изглед от Фере
Гърция
40.8933° с. ш. 26.1739° и. д.
Фере
Източна Македония и Тракия
40.8933° с. ш. 26.1739° и. д.
Фере
Дедеагачко
40.8933° с. ш. 26.1739° и. д.
Фере
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДедеагач
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина8 m
Население9839 души (2001)
Пощенски код685 00
Телефонен код25550 – 2
Официален сайтwww.feres.gr/start.htm
Фере в Общомедия

Фере или Трапезица[1] (на гръцки: Φέρες, Ферес, катаревуса: Φέραι, Фере, на турски: Ferecik, Фереджик) е малък град в Беломорска Тракия, понастоящем в североизточна Гърция., част от дем Дедеагач (Александруполи) в област Източна Македония и Тракия. Градът е разположен на 2 километра западно от река Марица (Еврос) и има население от 9839 души.

История

В XIX век Фере е село с преобладаващо българско население във Ференската кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Фере (Fere) има 140 домакинства и 525 българи и 185 гърци.[2]

В 1904 година председател на българската община в града е свещеник Иван Кръстев.[3]

Към 1912 г. според Любомир Милетич („Разорението на тракийските българи“) населението на града се състои от 785 турски къщи, 45 български екзархийски, 40 български патриаршистки и 25 гръцки.[4]

На 5 ноември 1912 Сборната конна бригада на полковник Танев подсилена с 2-ра бригада на Македоно-одринското опълчение освобождават Фере. От освобождението в 1912 до 27 ноември 1919 е в границите на България. През 1914 година градът е преименуван на Трапезица[1] Само за година след като Беломорието става част от България до средата на ноември 1914 г. български инженерни бригади изработват първия регулационен план и прилагат върху терена уличната и дворната регулация на селото.[5]

С Ньойския договор е към Междусъюзническа Тракия, която на 28 май 1920 е предадена на Гърция. Запазени са сведения за революционното движение в Тракия от 16 март 1923 г. относно разрушаване на жп инфраструктура и кръвопролитно сражение в района между българскиа чета и гръцка редовна войска.[6] От април 1941 до ноември 1944 г. гръцкото управление е прекратено и градът е в буферната зона на Беломорието между България и Турция.

Личности

Родени във Фере
Починали във Фере

Побратимени градове

Източници

  1. ↑ а б Стайко Трифонов, Тракия – Административна уредба, политически и стопански живот, 1912 – 1915, ТФ „Капитан Петко войвода“, 1992, стр.205.
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 34.
  3. ↑ Български екзарх Йосиф I. Дневник. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. ISBN 954-509-042-1. с. 571.
  4. ↑ Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр. 295
  5. ↑ Стайко Трифонов, Тракия – Административна уредба, политически и стопански живот, 1912 – 1915, стр.201
  6. ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 22, 22 март 1923 г., стр. 2
  7. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 199.
  8. ↑ летец полк. Христо Панайотов Лазаров
  9. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 55. Посетен на 28 август 2015.

Външни препратки

Тази статия, свързана с Гърция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Kembali kehalaman sebelumnya