Роден е в семейството на железничаря локомотивен машинист Иван Продев и Надежда Продева – чиновник-касиер в софийско кино, сестра на революционера Борис Милев. Прадядо му по бащина линия поп Шино е криел Васил Левски в село Енчовци, а после е ятак на четата на капитан Дядо Никола.
Стефан Продев израства в софийския квартал Банишора. Пише стихове като млад. Дебютира като журналист през 1942 г. във в. „Железничарски подем“. Член на РМС от 1943 г. Участва във въстанието от 9 септември 1944 г. Завършва гимназия в София през 1946 г.
Един от създателите на първия ученически вестник „Средношколско единство“ (1945 – 1947). Репортер във в. „Труд“ (1946 – 1948). Завършва Висшето артилерийско училище. Офицер в БНА (1950 – 1954). Дългогодишен главен редактор на вестник „Дума“ (1990 – 1999), а преди това редактор и на предшественика му „Работническо дело“ (1989) и главен редактор на изданията на БТА „ЛИК“ и „Паралели“ (1965 – 1979). Бил е отговорен секретар и завеждащ отдел „Публицистика“ на в. „Литературни новини“ (1957 – 1959), който е единствения вестник забранен от Тодор Живков, както и в сп. „Българска музика“ (1965), главен редактор на сп. „София“ (1980 – 1984), на вестник „Народна култура“ („Култура“ в периода 1984 – 1988 и 1989 – 1990). През 1973 г. е
специален кореспондент на БТА във Виетнам по време на войната със САЩ.
Пътеписи – Виетнам или страданието. Известният град Виентян. Срещи с Русия. През Париж., изд. „Народна младеж“, (1973)
Червеното чудо. Есета за революцията, изд. „Народна младеж“ (1974, 1975)
С обич и гняв, изд. „Български писател“ (1977)
Живи теми, изд. „Партиздат“ (1978)
Мозайка, изд. „Профиздат“ (1980)
Пътуване към пижамата, изд. „Военно издателство“ (1982)
Раждането на шедьоврите, изд. „Народна младеж“ (1983)
Имало едно момче, изд. „Народна младеж“ (1986)
Разказът на палача, изд. „Български писател“ (1987)
В края на 80-те, изд. „Български писател“ (1990)
Носене на кръста: Хроника на три години, изд. „Христо Ботев“ (1993)
Забравени новели, изд. „Христо Ботев“ (1994)
Под знака на Дева, изд. „Български писател“ (1997)
Картини от камък, изд. „Захарий Стоянов“ (2000, 2007)
Да се чете след сто години, изд. „Захарий Стоянов“ (2001)
Неприятни разкази, изд. „Захарий Стоянов“ (2005), рецензияАрхив на оригинала от 2007-06-10 в Wayback Machine. (по повод Неприятни разказиВиктор Пасков казва „Горко на обществото, родило причините за такива разкази, и горко на автора им, принуден да ги напише!“)
Избрано за журналистиката, вестниците и хората, изд. „Дума“ (2002)
.jpg)
