|
Стефан Нерезов
Стефан Михайлов Нерезов е български офицер (генерал от пехотата), заемал редица висши ръководни длъжности в българската армия. БиографияСтефан Нерезов е роден на 2 ноември 1867 г. в Севлиево. По време на Сръбско-българската война (1885) участва като доброволец в Ученическия легион. Отбива военната си служба в 12-и пехотен полк и се уволнява с чин ефрейтор. Ранна военна кариераПрез 1888 г. Стефан Нерезов завършва Военното училище в София, на 7 ноември е произведен в чин подпоручик и зачислен в 4-ти артилерийски полк. На 7 януари 1891 година е произведен в чин поручик. През 1892 година е командирован в Генералщабната академия в Торино, Италия, която завършва през 1896 г. На 31 август 1896 година е назначен за младши адютант в 4-ти артилерийски полк, на 2 август 1897 е произведен в чин капитан и е изпратен да служи като офицер за поръчки в щаба на войската. От май 1899 г. служи като старши адютант на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия.[1] По-късно, през 1900 година, капитан Нерезов е инспектор на класовете във Военното училище, от март 1902 г. е ротен командир в 14-и пехотен македонски полк, през 1903 година е произведен в чин майор и до 1904 г. служи в свитата на Н.В. цар Фердинанд.[2] От 1905 година майор Стефан Нерезов командва дружина от 1-ви, по-късно става комендант на двореца, а през 1906 година е произведен в чин подполковник, а от януари 1907 г. заема длъжността началник на секция в Щаба на армията. На 1 юни 1909 година поема командването на 8-и пехотен приморски полк, на която служба е до 10 септември 1910 година. През същата 1909 година е и началник на Оперативен отдел в Щаба на армията, а през 1911 година е произведен в чин полковник. Служи като помощник-началник на Щаба на армията.[1] Балкански войни (1912 – 1913)През Балканската война (1912 – 1913) полковник Нерезов, освен началник на Оперативния отдел, е и помощник-началник на щаба на действащата армия. През Междусъюзническата война (1913) година замества поставения в изолация генерал Иван Фичев и на практика е началник на Щаба на действащата армия. С негово участие е разработен оперативният план за бойните действия на българските армии срещу Сърбия и Гърция. След войната командва 2-ра бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия, а след това е началник ни на самата дивизия. На 2 август 1915 година е произведен в чин генерал-майор. Първа световна война (1915 – 1918)В началото на Първата световна война (1915 – 1918), генерал Нерезов е началник на 9-а пехотна плевенска дивизия. На 2 декември 1916 година за началник на дивизията е назначен полковник Владимир Вазов, а Нерезов е назначен за началник на 3-та армия, която се сражава на Добруджанския фронт. На 24 май 1917 г. в Бабадаг той държи празнична реч:
На 15 август 1917 година Стефан Нерезов е произведен в чин генерал-лейтенант, а в периода 30 декември 1917 – 1918 година е началник на Моравската областна военна инспекция.[4] От 15 юли до 30 септември 1918 година командва 1-ва армия, с която воюва на Македонския фронт. След края на войната е началник на 1-ва военно-инспекционна област, като на 15 август 1919 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а в периода (2 ноември 1919 – 3 септември 1920) е началник-щаб на българската армия. На 3 септември 1920 година е произведен в най-висшия чин в българската армия – генерал от пехотата и на същия ден е уволнен от служба.[5] Генерал от пехотата Стефан Нерезов загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година. СемействоСтефен Нерезов е брат на о. з. генерал-майор Христо Нерезов. Женен е и има 3 деца. Синът му Ангел е роден с също офицер (1931), като достига до чин капитан (1940) и взема участие във Втората световна война (1941 – 1945).[6] Военни звания
Награди
ПаметПрез 1926 година в София в квартал „Баталова воденица“ на негово име е наречена улица „Генерал Нерезов“. След Деветосептемврийския преврат комунистическата власт я преименува в 1950 година на улица „Хмелницка“.[7] Бележки
Източници
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
