Станислав Пищалов

Станислав Пищалов
Роден	26 юли 1952 г. (72 г.) Елхово, Народна република България
Националност	България
Активност	1972[1] –
Брачен партньор	Боряна Пунчева (разведени) Мариана Пищалова
Деца	2
Уебсайт	Страница в IMDb

Станислав Тодоров Пищалов е български актьор. Занимава се активно с озвучаване на филми и сериали.^[2]

Пищалов е роден на 26 юли 1952 г. в Елхово.^[1]

В периода 1967 – 1970 г. е барабанист в група, с която записват песни с Биг бенда на БНР под диригентството на Вили Казасян.

След като е подготвен за изпитите си от Калин Арсов, е приет във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа по актьорско майсторство за драматичен театър на професор Филип Филипов, като го завършва през 1979 г.

От 1979 до 1989 г. Пищалов играе на сцената на Софийския пътуващ театър.^[1]

Заедно с Хайгашод Агасян, Андрей Калудов, Недялко Йорданов и Павел Попандов Пищалов е един от основателите на Общински театър „Възраждане“.

През 2021 г. се завръща на театрална сцена, когато бива поканен от приятеля си Недялко Йорданов да замести покойния Иван Налбантов в пиесата „Каквото такова“ в Народен театър „Иван Вазов“.^[3]

• „Страшният съд“ (1992)

Играл е във филмите „Умирай само в краен случай“, „Комбина“, „Борис I“, „Човек на паважа“, „Конан Варварина“ и много други.

• „Умирай само в краен случай“ (1978), 2 серии
• „Роялът“ (1979)
• „Като белязани атоми“ (1979)
• „Момчето с окарината“ (1979), 3 серии
• „Кръвта остава“ (1979)
• „Комбина“ (1982)
• „Д-р Петър Берон“, 2 серии (1983)
• „Спасението“ (1984)
• „Борис I“ (1985), 2 серии
• „Тази хубава зряла възраст“ (1985)
• „Ешелоните на смъртта“ (1986)
• „Човек на паважа“ (1987)
• „Веществено доказателство“ (1991) – втори ловец
• „Мълчанието“ (1991)
• „Монтуриол, владетелят на света“ (1993), Испания (Monturiol, el senyor del mar) – печатар
• „Крака за милиони“ (2003)
• „Турски гамбит“ (2005)
• „Бягството“ (2010) – комендант
• „Конан Варварина“ (2011) – Уран
• „Седем часа разлика“ (2011) – Прокурор Неделчев
• „Под прикритие“ (2011-2013) – Георги Чилингиров, депутат
• „Българ“ (2014)
• „Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха“ (2014) – подчинен
• Con dolore „С болка“ – заложник^[4]
• „Дякон Левски“ (2015) – съдията
• „Вездесъщият“ (2017) – адвокат Тонев
• „Полицаите от края на града“ (2018) – кмет
• „Джобният Херкулес: Наим Сюлейманоглу“ (2019) – Тодор Живков
• „Пътят на честта“ (2019; 2021) – Константин Даскалов
• „Откраднат живот“ (2020) – Камен, баща на доктор Хаджихристев

Пищалов се занимава с дублаж от 1982 г.^[5] Първата му работа е върху анимационен филм, където озвучава трима герои.^[1] Озвучавал е рамо до рамо с легенди в дублажа, измежду които Мария Русалиева, Надя Топалова, Георги Гайтаников и Георги Джубрилов.

Озвучава в сериали като „Дързост и красота“, „Случаите на Поаро“ (дублаж на TV7), „Шеметни години“ (сезони 6–8), „4400“ (дублаж на TV7), „Цветовете на любовта“, „Светлината на моя живот“ и „Експериментът“ (сезони 2, 4 и 5), както и в анимационни поредици като „Костенурките нинджа (1987)“, „Сейлър Муун“, „Клуб Маус“, „Клубът на Мики Маус“, „Костенурките нинджа (2003)“, „Х-Мен: Еволюция“ (дублаж на Имидж Продакшън/bTV), „Малките титани“ (дублаж на Имидж Продакшън) и „Младежка лига“.^[1]

През 1999 г. озвучава Попай моряка в 3 видеокасети от едноименната поредица анимационни филми, издадени от „Проксима Видео“.

Основател е на дублажно студио „Мависта“.

Ролите му в нахсинхронни дублажи включват Всезнайко в „Снежанка и седемте джуджета“, Вини в „Атлантида: Изгубената империя“, Хрил в „Търсенето на Немо“, Г-н Хъф в „Феноменалните“, Смоуки в „Колите 3“, Господин Лиу в „Лего Нинджаго: Филмът“, Рик Дикър в „Феноменалните 2“, Султанът в „Аладин“, Джоу в „Мулан“, Клей Калоуей в „Ела, изпей! 2“, господин Бридуел в „Клифърд, голямото червено куче“, Див пердах в „Миньоните 2“, Салах в „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“ и много други.

От 2018 г. работи като режисьор на войсоувър дублажи в студио „Про Филмс“. От 2019 г. режисира дублажи в „Андарта Студио“.

През 2022 г. е удостоен с наградата „Дубларт“ за цялостен принос.^[6]

През 2019 се кандидатира за кмет на „Овча купел“, издигнат от Българската социалдемократическа партия.^[7] Получава 2,23% от вота и губи изборите от Антон Стефанов от Демократична България – Обединение, събрал 55,62% на втори тур.^[8]

Има дъщеря, Кристина Пищалова, от брака си с Боряна Пунчева. Има син, Станислав, от Мариана Пищалова, за която се жени по-късно.

• Станислав Пищалов в Internet Movie Database

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „България“