Сотир Майноловски

Сотир Стоянов Майноловски е български актьор.

Роден е на 31 октомври 1930 г. във Варна. Родителите му са изселници от костурското село Косинец, Егейска Македония. През 1958 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“).

Творческият му път започва Драматичен театър – Добрич (1959 – 1964). След преместването си в София играе в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1964 – 1967), Театър Сълза и смях (от 1967-), Театър 199 и Младежки театър „Николай Бинев“. Последните години преди пенсионирането си Майноловски е директор на Младежкия театър до 1997 година.

Има пано с неговите отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199.

Член на СБФД.

Има няколко запомнящи се роли в българското кино. Играе във филмите „Цар и генерал“, „Най-добрият човек, когото познавам!“, „Мъже в командировка“, „Ламята“, „Вик за помощ“, „Понеделник сутрин“, „Закъсняло пълнолуние“ и други.

Участвал е и в шоупрограми на редакция „Хумор, сатира и забава“ на Българското национално радио.^[1]

Сотир Майноловски умира на 21 ноември 2007 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.^[2]

• Заслужил артист (1986).
• Орден „Кирил и Методий“ – I степен.
• „Медал за заслуги“ към БНА (1974).
• I награда на III национален преглед на българската драма и театър (1963).
• II награда за мъжка роля на районен преглед за ролята на (Сотир) от Голямото завръщане (1963).
• II награда на преглед „Театърът през вековете“ (Велико Търново, 1969).

• „Когато розите танцуват“ (Валери Петров) – Стария
• „В полите на Витоша“ (Пейо Яворов)
• „Дон Жуан“ (Молиер)

• „В неделя Господ си почива…“ (1990) (Стефан Цанев), 2 части
• „Гарвани“ (1987) (Анри Бек)
• „Главният редактор“ (1987) (Игор Барах и Олег Сатник)
• „С чужди – драг, вкъщи – враг“ (1985) (по Иван Вазов, реж. Павел Павлов)
• „Съдията и жълтата роза“ (1984) (от Георги Данаилов, реж. Маргарита Младенова)
• „Строшената делва“ (1984) (Хайнрих фон Клайст)
• „Нощният отпуск на затворника М“ (Богдан Глогински) (1978)
• „История на бъдещето“ (1972), 2 серии
• „Големият и Малкият Клаус“ (1971) (Ханс Кристиан Андерсен) – мюзикъл
• „Митрофан и Дормидолски“ (1970) (Иван Вазов)
• „Вражалец“ (1970) (Ст. Л. Костов) (Първа реализация)
• „Разминаване“ (1970) (Камен Калчев)
• „Джени – жена по природа“ (1969) (Ърскин Колдуел)
• „Адвокатът Пиер Патлен“ (1968) (реж. Павел Павлов)
• „Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)
• „Албена“ (1968) (Йордан Йовков)
• „Хъшове“

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Сотир Майноловски.

• ((en)) Сотир Майноловски в Internet Movie Database
• ((ru)) Сотир Майноловски в КиноПоиск
• ((ru)) Сотир Майноловски в Кино-Театр

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „Македония“          Портал „България“