|
Правителство на Кимон Георгиев 3
Третото правителство на Кимон Георгиев е шестдесет и четвърто правителство на Царство България, назначено с Указ № 6 и 7 от 31 март 1946 г.[1]. Управлява страната до 22 ноември 1946 г., след което е наследено от първото правителство на Георги Димитров.[2] СъставянеТретото правителство на Кимон Георгиев е образувано с промени на неговото второ правителство – добавени са две министерства, намален е броят на подпредседателите и са извършени персонални промени и промени в съотношението на партиите от коалицията. Това става по нареждане на Йосиф Сталин, който критикува българските комунисти за бавното налагане на тоталитарния режим в страната. Той иска засилване на присъствието на БКП и БЗНС в кабинета, отстраняването на външния министър Петко Стайнов и прочистване на персонала на външното министерство, както и смяната на финансовия министър Станчо Чолаков.[3] Кабинетът, оглавен от Кимон Георгиев, е образуван от политически дейци на Отечествения фронт (Народен съюз „Звено“, БРП (к.), БЗНС (казионен), Радикалната партия) и безпартийни интелектуалци. ПолитикаВътрешна политикаНовото правителство концентрира цялата изпълнителна власт в ръцете на комунистите. От висшите учебни заведения са изгонени преподавателите – противници на ОФ, и студенти – деца на осъдени от Народния съд. Започва прием на млади комунисти в университетите и военните училища без изпит и необходимо образование. Част от бившите съпротивници на бившите дейци на нелегалната съпротива, заели високи постове в армията, милицията и държавния апарат, са „удостоени“ с висше образование, без дори да са влизали в университет. По подобие на съветските лагери, в Ловеч, Белене, Скравена и др. са организирани трудови „колонии“ за противниците на режима. Наследниците на осъдените от Народния съд са насилствено изселени в провинцията.[2] По пряко указание на Йосиф Сталин към Георги Димитров, през лятото на 1946 година започва чистка в армията, съпътствана от публични показни процеси срещу предполагаеми офицерски организации – „Цар Крум“, „Неутрален офицер“ и др., както и срещу опозиционни лидери, като Г. М. Димитров и Кръстьо Пастухов. Те са синхронизирани с паралелния монтиран процес в Югославия срещу Дража Михайлович, по време на който са обявени връзки на Михайлович с български общественици, като Г. М. Димитров, Асен Стамболийски и Дамян Велчев.[4] Макар че официално продължава да е военен министър, на 29 юли Дамян Велчев е фактически поставен под домашен арест и интерниран в провинцията, а адютантът му подполковник Златев е арестуван и убит няколко дни по-късно. Ръководството на военното министерство на практика е поето от Крум Лекарски. На 25 септември министър-председателят Георгиев номинално става управляващ военното министерство, а Велчев е изпратен като посланик в Швейцария, избягвайки за момента показен съдебен процес.[5] Премахване на монархиятаВ края на лятото на 1946 г. ръководството на ОФ преценява, че разполага с необходимата политическа помощ да пристъпи към премахването на монархията. За 8 септември 1946 г. е насрочен референдум, резултатите от който са обявени на 14 септември същата година. Официалната статистика твърди, че над 95% от подадените бюлетини подкрепят републиканската форма на управление. Допитването е предшествано от мощна пропагандна кампания, която трябва да убеди българските граждани, че зад всички политически и икономически неуспехи на България стои монархическата институция. Изопачени са редица исторически факти, свързани с войните за национално обединение, протекционистичната политика, отношенията с Великите сили и дори въпросът със спасяването на българските евреи. На 15 септември същата година България официално е обявена за Народна република. Един месец по-късно в страната са проведени избори за Велико народно събрание, което трябва да изработи нова конституция.[2] Външна политикаУкрепвайки политическата си власт, правителството на ОФ трябва да решава и редица важни икономически проблеми. Разрухата в стопанството, предизвикана от световната икономическа криза и войната се задълбочава, поради репресивните мерки на властта срещу собственици на предприятия и едри стопанства. На 1 април същата година е гласуван Законът за трудовата поземлена собственост, който ограничава собствеността върху земята на едно семейство до 200 декара, а в Добруджа – до 300 декара. На същата година е гласуван и „Законът за конфискация на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти“. Държавата установява застрахователен монопол. Огромни средства са изразходвани за издръжката на съветските войски в България и за участието на армията в заключителната фаза на войната. Неблагоприятните климатични условия през периода 1945 – 1948 г. допълнително усложняват икономическата обстановка в страната. За да излезе от кризата, кабинетът сключва със СССР ново съглашение за взаимни доставки на стоки, което предвижда за кратко време внос в България на над 40 хиляди тона руска пшеница и царевица.[2] Разпускане на правителствотоУнищожаването на монархията и успехите на комунистите в изборите за ВНС водят до образуването на ново правителство, в което имат половината министерски кресла. Една от основните задачи на кабинета е да се ликвидират опозиционните политически формации, както и партиите в ОФ, представляващи опасност за комунистическия монопол върху властта[2]. КабинетСформира се от следните 17 министри и един председател:[2]
Промени в кабинетаот 25 септември 1946
Събития1946
Вижте същоЛитература
Бележки
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
.svg){kind=small}