Праведен халифат
Праведният халифат (на арабски: الخلافة الراشدة, Aл-хулафа ур-Рашидун) e арабска теократична държава, създадена след смъртта на пророка Мохамед в завладените от мюсюлманските му войски територии в Близкия изток. Халифатът е управляван последователно от Четиримата праведни халифи – Абу Бакр, Омар, Усман и Али, сподвижници и роднини на Пророка. Поданиците на халифата са разнородни: араби, перси, копти, бербери, гърци, арменци, асирийци, грузинци, лезгинци, евреи и други по-малки народности.[1] УправлениеМохамед умира на 8 юни 632 г. без да остави наследник на властта, поради което настъпва борба за надмощие между няколко групи[2]:с. 169 – 171. Една от тях представлява арабите в Медина, а друга – тези в Мека. В крайна сметка най-ранният последовател на Мохамед извън тесния му семеен кръг – Абу Бакр (тъст на Мохамед) – приема титлата халиф. При това най-близкият роднина на Мохамед – братовчед му Али – остава недоволен, тъй като смята че правото е негово. Първата задача на Абу Бакр е да се справи с неприемането на исляма от страна на много арабски племена, започнало след смъртта на Мохамед. След двегодишни кръвопролития към 634 г. ислямът се утвърждава из цяла Арабия и отвъд нея към границите на Сирия и Ирак. Същата година Абу Бакр, който е в напреднала възраст, умира. Новият халиф е Омар ибн ал-Хаттаб, съратник на Мохамед и една от най-силните фигури в обкръжението му. При неговото управление понятието джихад претърпява трансформация: първоначално схващано като борба на съвестта с изкушенията на Сатаната, сега то придобива значение на свещена война срещу неверниците[2]:с. 170. Водени от военачалници курейши арабите се отправят на изток към Месопотамия, където овладяват Ктезифон, след това на север към Сирия и Палестина. През 635 г. покоряват Дамаск, две години по-късно и Йерусалим, Египет през 641 г. За по-малко от десетилетие достигат до Индия. През 644 г. Омар е убит от персийски роб, но преди да издъхне посочва за свой наследник Усман ибн Аффан – негов близък приятел и верен последовател на Мохамед, който се слави с набожност и доброта. Усман принадлежи към рода на Омаядите – един от аристократичните родове в Медина. При него арабското завоевание продължава към Армения, Мала Азия, Бактрия и други райони на Централна Азия. Като цяло обаче бурното темпо на разширение намалява. За сметка на това започват промени в характера на управление, но не след дълго и третият халиф става жертва на заговор и е убит. За халиф е избран Али, който оглавява опозицията срещу Омаядите. Али се отправя начело на войската към Ирак, където през 656 година при Басра в т.нар. Битка на камилата за първи път мюсюлмани се сражават срещу мюсюлмани – привържениците на Али срещу привържениците на убития Усман, предвождани от жената на Мохамед Аиша. С тази гражданска война, известна като Първа фитна, започва разделението на последователите на исляма на шиити и сунити. Друг военен конфликт е този с управителя на Дамаск Муавия, който е от рода на Омаядите и обвинява Али, че не е предал убийците на Усман на правосъдието. В сражение през 657 г. близо до р. Ефрат Али е победен. След поражението той загубва авторитет, а впоследствие срещу него е организиран бунт и той също е убит през 661 г. Смъртта на Али бележи края на Праведния халифат, но и края на една епоха, в която халифите са много набожни и отдадени на религията на исляма. И четиримата са свързани с Мохамед и са сред първите, приели неговото учение. По тяхно време уммата е много повече религиозна общност, отколкото организирана държава[2]:с. 171. ХронологияГалерия
Източници
|