|
Плевун
Плевун е село в Южна България. То се намира в община Ивайловград, област Хасково. ГеографияСелото е сгушено между последните ридове на Източните Родопи, в подножието на връх „Св. Илия“, наричан от местните „Бърчинката“. Като цяло е ориентирано с изложение юг-югоизток. Релефът е предимно ниско-планински, доста насечен от множеството рекички и дерета. Климатът е умерен с изразено средиземноморско влияние. Често явление през зимата и лятото са силните поривисти североизточни и югоизточни ветрове, поради отвореността на селото в тази посока. В землището са изградени множество малки микроязовири, като по-големи от тях са „Ляската“, „Спукатината“ и „Върбината“. ИсторияДействителното име на селото е Пелевун. То е второто по големина село в община Ивайловград. Названието е от гръцки произход и означава „Стара гора“. Селището е много старо, ярка черта върху облика му са оставили гръцките жители, като и до днес са запазени множество стари къщи от този период. В началото на ХVII век Пелевун е рударско средище, част от вакъфа на дъщерята на султан Селим II, Шах султан.[2] В северозападния край на селото съществува запазено гръцко гробище. Заселено е с българи, потомци на бежанци от Източна Тракия и малоазианци. РелигииНаселението на селото е християнско. Църквата „Св. св. Пантелеймон и Елена“ е една от най-големите в общината и е с историческо значение. По време на Руско-турската освободителна война именно от нея Капитан Петко войвода само с няколко души от четата си стреля и избива главатарите на обсадилия селището башибозук и така спасява населението на селото от жестоко клане. На връх „Св. Илия“ над селото има малък параклис. Културни и природни забележителностиНа няколко километра от селото се намират останките от старинната крепост „Лютица“, която местните жители наричат „Калето“. В близост до селото /местност „Чаирите“/ има останки от тракийски долмен, обявен за археологически паметник на културата с национално значение. В признателност на Капитан Петко войвода, пред църквата е изграден величествен паметник в негова чест, превърнал се в емблема на селото. В центъра на селото в сградата на старото училище има постоянна музейна сбирка (носии, предмети от бита, исторически сведения). На близкия връх Черни рид е изграден паметник-костница, посветен на загиналите от войните местни жители. Оттук е и най-бързият достъп до защитената местност „Меандрите на Бяла река“, отличаваща се с уникална флора и фауна, местообитание на единствения за страната черен лешояд. ДругиНа 4 км от селото е изградена първата в страната площадка за изхранване на Черен лешояд /Картал/ – застрашен от изчезване вид, с помощта на Зелени Балкани и доброволци. Основният поминък на местното население е селското стопанство, предимно животновъдство и тютюнопроизводство. Традиционно се отглежда и сусам, от който се произвежда Сусамов тахан /използва се и като лечебно средство при стомашни язви и гастрити/. Работна сила има заета и в добива на облицовъчни камъни /гнайс и мрамор/ от открити кариери /„Пелевунски камък“/. Източници
Външни препратки
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
