|
Панарет Брегалнишки
Панарет е български православен духовник, титулярен брегалнишки епископ, управляващ Костурска епархия, игумен на Бачковския манастир и ректор на Пловдивската духовна семинария.[1] БиографияРоден е като Петър Наумов в ресенското село Подмочани на 27 юни 1878 година. Учи в родното си село, а по-късно в Цариградската духовна семинария. На 30 януари 1901 година се замонашва под името Панарет[2] и на 31 януари 1901 година е ръкоположен за йеродякон.[1] На 11 (26) октомври 1901 година е приет в I курс на Московската духовна академия по съкратения изпит. През 1904 година прекъсва обучението в трети курс.[3] На 24 май 1904 година е ръкоположен за йеромонах, а на 1 октомври 1904 година е назначен за учител в Цариградската духовна семинария.[1] От 1 септември 1908 година до 31 май 1910 година йеромонах Панарет е протосингел на Скопската българска митрополия, а от 1 юни 1910 до 1 ноември 1913 е в Костур, като замества архимандрит Иларион като управляващ Костурската българска епархия.[1][4] На 26 октомври 1911 година по решение на Светия синод на Българската екзархия е възведен в архимандритско достойнство.[1] В 1913 година, когато Костур попада в Гърция е изгонен и от 1 ноември 1913 година до 1 октомври 1915 година е игумен на Бачковския манастир.[1][5] По време на Първата световна война, от 1 октомври 1915 година до 21 юли 1916 година архимандрит Панарет е доброволец като полкови свещеник в Трети полк на Единадесета пехотна македонска дивизия. След освобождението на Скопие от 26 юли 1916 до 1 август 1919 година е протосингел на Скопската митрополия.[1] След неуспешния за България край на войната, от 1919 до 1923 година Панарет повторно е игумен на Бачковския манастир.[1][5] След това от 1 август 1923 година до 1 септември 1929 година е ректор на Пловдивската духовна семинария.[1] На 6 декември 1925 година в пловдивската катедрала „Света Марина“ е ръкоположен в епископски сан с титлата брегалнишки от наместник-председателя на Светия синод митрополит Максим Пловдивски в съслужение с други архиереи.[6] От 1 септември 1929 до 1 септември 1933 година епископ Панарет Брегалнишки за трети път е игумен на Бачковския манастир,[1][5] а след това до 1934 година е ректор на Свещеническото училище в Черепишкия манастир.[1] След повторното освобождание на Македония през пролетта на 1941 година през май епископ Панарет става викарий на управляващия Скопско-Велешка епархия митрополит Софроний Търновски.[1] Определен е за помощник на управляващия Охридско-Битолска епархия митрополит Филарет Ловчански.[7] Панарет Брегалнишки умира в София на 12 февруари 1944 година. Погребан е до храма „Свети Николай“ в квартал Горна баня.[1] Външни препратки
Бележки
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
