|
Ниш
Ниш (на сръбски: Ниш или Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг. Според Републиканска статистическа служба на преброяването на населението през 2011 г. градът има 183 164 жители.[1] Разположен е на река Нишава. Градът заема кръстопътно положение като шосеен и железопътен възел на Балканския полуостров. През Ниш преминава стратегически важната магистрална артерия, свързваща Близкия изток с Централна и Западна Европа. От железопътния възел Ниш започва отклонение, което през Лесковац и Прешево стига до Солун в Гърция. В продължителни периоди през Средновековието градът е в границите на България, от 14 век е включен в Сръбската държава, а по-късно – Османската империя. След идването на османците Ниш става център на Нишкия пашалък, а по-късно – и център на една от епархиите на Българската екзархия. През XIX век институциите, създадени от българите в града, са училище, читалище и българска община.[2] Със Санстефанския договор Ниш е присъединен към Княжество Сърбия. Населението на града през 1842 г., според френския професор по славянска филология Киприян Роберт, е съставено предимно от сърби и българи. През следващите десетилетия голям брой българи напускат града, други са асимилирани, а с урбанизацията през 20 век населението на Ниш става предимно сръбско. До 1878 г. Ниш е считан за български град от ред западни и сръбски учени, както и от османската власт. Икономистът Жером-Адолф Бланки, който е пратеник на френското правителство да проучи на място положението след Нишкото въстание, нарича Ниш „столица на България“. В първата излязла на сръбски специализирана история на българския народ[3] (в годината на Освобождението) се твърди за числеността, но не и за етническия състав на населението:[4]
География МестоположениеНиш се намира на около 160 km северозападно от София и на около 250 km югоизточно от Белград. Разположен е на брега на река Нишава и на 192 m надморска височина. Градът заема площ от 597 km². Ниш е разделен на следните квартали:
КлиматНиш има умереноконтинентален климат, като температурите могат да варират значително през денонощието. Средната годишна температура е 11,9 °C. Зимите в града са меки, като основните валежи са от дъжд и сняг и рядко духат студени ветрове. Най-топлия месец е юли, когато средната температура е 21,3 °C. Най-студено е през януари, когато средната температура е 0,6 °C. Средните годишни валежи са около 590 mm, като средно има 123 дъждовни дни и 43 дни със сняг. НаселениеСпоред официалната сръбска статистика, при преброяването на населението в Сърбия през 2002 г., 162 380 или 93,47% от жителите на града са посочили сръбска етническа принадлежност, и само 679 жители или 0,39% от населението, са се самоопределили като българи. История В античността градът най-дълго е под властта на Римската империя и се нарича Найсус. При Найсус император Проб (276 – 282) побеждава гепидите и ги заселва на територията на империята.[5] Ниш и Нишко са заселени в периода 3 – 7 век от славянски поселници от т.нар. българска група. Ниш влиза в пределите на Първата българска държава заедно със Средец по времето на хан Крум (809 г.). Според едни исторически източници (застъпени от Стилиян Чилингиров), Ниш е в пределите на Сръбското кралство и Сръбското царство общо 55 години. Според Гаврил Занетов обаче, Ниш никога не е влизал в пределите на средновековната сръбска държава. Ал-Идриси описва града Ниш от XI—XII в. като град с много месо, мед и мляко, чиито цени били винаги ниски.[6] През 1096 г. през българските земи по Виа Милитарис, тогава под византийско владичество, минава Първия кръстоносен поход, оглавен от Готфрид Булонски и Петър Амиенски. Един от кръстоносците, описвайки похода, разказва, че като минали Землин, стигнали Белград, където се свършвала българската земя. След това пътували 8 дни през прочутата Българска гора край Морава, за да стигнат средата на българската страна в Ниш, където било седалището на управителя на българите (тогава византийския чиновник Никита). Известното Нишко въстание от 1841 г. е отразено от всички източници (френски, австрийски, руски и прочее), като въстание на българското население срещу несправедливостите при прилагането на място на Гюлханския хатишериф. Въстанието е жестоко потушено (като са извършени редица зверства и престъпления) от нередовна войска (башибозук), съставена от банди арнаути. Изпратеният да проучи действията на османската власт на място специален пратеник на френското правителство Жером-Адолф Бланки постфактум в книгата, описваща пътуването си, отбелязва Ниш като столицата на България. Нишката епархия, заедно с Нишавската епархия изпращат с голямо въодушевление на цялото си население свои представители в Цариград за учредяването на независима българска църква, след което влизат в състава на Българската екзархия (1870). Ниш и Нишкият санджак влизат в границите на автономната българска област, планирана на Цариградската конференция от 1876 – 77 г.. Градът е предаден на Сърбия от Русия през 1878 г., като компенсация за това, че Сърбия не може да се разшири в Новопазарско и Санджак. По време на Първата световна война българската армия овладява Ниш след боеве на 13 октомври 1915 г. На 17 ноември същата година градът става седалище на Моравската военноинспекционна област. Към 1917 г. Ниш има население от 25 000 души.[7] Край града са погребани 627 български войници и офицери от Първата световна война.[8] Ниш е естествен географски, административен и културен център на областта Поморавие. Личности
Възрожденски дейци
Други личности, свързани с Ниш
Международни отношенияНиш е побратимен със следните градове:
Галерия
Вижте също
Източници
Външни препратки
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
