Мостич
Чъргубилят Мо̀стич (на старобългарски: Мостичь) е висш държавен сановник и военачалник при царете Симеон I и Петър I. Води войски по времето, когато България е с най-обширна територия. Титлата му чъргубиѝл(а/я) представлява славянизирана форма на известната от по-ранни паметници прабългарска титла „ичиргу боила“, която вероятно е означавала „началник на столичния гарнизон“. БиографияЧъргубилят Мостич живее по време на царуването на българските средновековни владетели Симеон I и Петър I. Вероятно предвожда воините при река Ахелой или под стените на Константинопол. В зряла възраст (80-годишен), подобно на Борис I, става монах. Гробът му е открит от археолога проф. Станчо Ваклинов при разкопки в наричаната днес на него Църква на Мостич в местността Селище във Велики Преслав през 1952 г. По останките в гроба се съди, че е бил висок 165 – 170 см.[1] Образът му е възстановен от антрополога проф. Йордан Йорданов по намерения в гроба му череп[2]. На чъргубиля е наименуван хълмът Мостич (Mostich) на о-в Ругед (Rugged) от Южните Шетландски острови в Антарктика. НадгробиеСведенията за чъргубиля идват от надписа върху надгробната плоча на Мостич, съхранявана днес в Националния археологически музей в София. Епитафът му гласи:
Надписът е сред най-ранните източници, споменаващи монархическата титла цѣсарь[5] (цар). Източници
Външни препратки
|