|
Михаил Ковачев (историк)
Михаил Антонов Ковачев, приел псевдонима Мишо Драгалевски, е български преводач и църковен историк.[1][2] БиографияРоден е в семейството на офицера Антон Ковачев и произхожда от виден македонски български род. От 1906 до 1911 година живее в Санкт Петербург, където баща му учи в Николаевската инженерна академия. В Русия Махаил Ковачев научава добре руски език.[1] В 1925 година завършва средно образование в София и постъпва във Военното училище, а на следващата година записва богословие в Софийския университет,[1] което завършва в 1930 година. Учи и 6 семестъра българска филология.[1] Работи като библиотекар на неговия Богословски факултет (1933 – 1947) и на Светия Синод на БПЦ (1950 – 1965).[1] Преподава български език в Пловдивската духовна семинария (1948 – 1950) и църковна история като доброволен асистент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ (1951 – 1960). Умира в София в 1972 година.[1] ТворчествоДокато следва Ковачев пише сантиментални и хумористични стихове, които публикува във всекидневниците и някои списания. В 1937 година публикува превод в стихове на „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин, който е смятан за един от най-добрите български преводи и Ковачев получава награда от легацията на Съветския съюз. От руски Ковачев превежда и стихове.[1] В 1939 – 1940 година работи в архивите на Зографския и Хилендарския манастир, като открива и публикува много документи.[1] Пише пътеписи, стихове и лирическата поема „Паисий Хилендарски“, която се състои от 368 стиха.[3] Съчинения
Родословие
Бележки
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
