Марин Янев

Марин Янев
български актьор
На премиерата на „Избрани пиеси“ от Георги Данаилов, 11 декември 2010 11 декември 2010 г.
Роден	17 февруари 1943 г. (81 г.) Варна, Царство България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активност	1964 –
Значими роли	Рандъл Патрик Макмърфи в „Полет над кукувиче гнездо“ (театър „Сълза и смях“)
Награди	3 награди „Икар“ и 1 „Акеер“
Семейство
Съпруга	Цветана Цветкова
Деца	Кристина Янева Марина Янева
Уебсайт	Страница в IMDb
Марин Янев в Общомедия

Марин Димитров Янев е български театрален, филмов и озвучаващ актьор. Той е дългогодишен член на трупата на Народния театър „Иван Вазов“ в София. Носител на награда за мъжка роля от Съюза на артистите в България (САБ) през 1980 г. и 2015 г. и на „Аскеер“ за поддържаща роля през 1998 г.^[1]

Роден е на 17 февруари 1943 г. в град Варна, Царство България.

Завършил е актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1963 – 1967) в класа на Боян Дановски.

Работи в държавни театри във Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна (1967 – 1968), Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив (1968 – 1969), театър „Сълза и смях“ София (1969 – 1985). От 1985 г. е част от трупата на Народния театър в София.^[2] Играе и на сцената на Театър 199. Член на СБФД.

• „Полет над кукувиче гнездо“ – МакМърфи
• „Дон Жуан“ – дон Жуан
• „Гео“ – Бащата
• „Вишнева градина“ – Борис Борисович Симеонов Пишчик
• „Обърни се с гняв назад“ – Клиф

• „Страшният съд“ (1992)
• „Крадецът на тролейбуси“ от Георги Данаилов (1990)
• „Театърът от времето на Нерон и Сенека“ (Едвард Радзински) (1990) – Сенека
• „Егмонт“ (Гьоте) (1989)
• „Дълъг ден“ (1988) (Виктория Токарева) - журналист
• „Призраци“ (Хенрик Ибсен), 2 ч. (1988)
• „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Антон Попов
• „Главният редактор“ (Игор Барах и Олег Сатник) (1987)
• „Великото чудо“ (Николай Георгиев) (1986)
• „Кабинетна история“ (Рустам Ибрахимбеков) (1986) – Стеблов
• „С вкус на горена захар“ (1984) (от Божидара Цекова, сц. Роксена Кирчева, реж. Асен Траянов)
• „Щурци в студено време“ (1983) (Георги Крумов)
• „Прекрасната свинарка“ (1980) (Марти Ларни)
• „Фантазия за Веласкес“ (1980) (Антонио Буеро Вайехо), 2 части
• „Болшевики“ (1980) (Михаил Шатров), 2 части
• „Златното покритие“ (1979) (Драгомир Асенов)
• „Ернани“ (1979) (Виктор Юго)
• „Емилия Галоти“ (Готхолд Ефраим Лесинг) (1978)
• „Чуждата жена и мъжът под кревата“ (сц. Асен Траянов по едноименния разказ на Фьодор Достоевски, реж. Мирослав Стоянов)
• „Нос“ (1975) (Николай Гогол) – статски съветник
• „Скъперникът“ (1972) (Молиер)

Баща му е бил театърмайстор, а майка му е гардеробиерка.

Янев е женен за актрисата Цветана Цветкова и има две дъщери.^[3] Кристина Янева е актриса, a Марина Янева е сценограф.

Марин Янев се занимава с озвучаване на реклами, филми и сериали от началото на 80-те години на двадесети век до около 2017 г.

Дублира Жерар Филип в ролята на Амедео Модиляни в „Монпарнас, 19“, бащата на Мулан в „Мулан“, Антъни Хопкинс в ролята на Чарлс Морз в „Острието“.

Измежду известните сериали озвучени от него са „Улиците на Сан Франциско“, „Съдружници по неволя“, „Зина - принцесата воин“ (дублаж на студио Доли), „Семейство Сопрано“ (дублаж на студио Доли), „Наричана още“ и „Монк“, както и анимационни сериали като „Приключенията на гумените мечета“, „Малката русалка“ (дублаж на БНТ), „Тимон и Пумба“ и „Междузвездни войни: Войните на клонираните“.

През 2017 г. решава да се оттегли от дублажа. Едни от последните му роли са руския компютърен анимационен филм „Овца или вълк“ за Про Филмс^[4] и американския „Колите 3“ за Доли Медия Студио.

След 5-годишно прекъсване, през 2022 г. озвучава Куч-Ел (бащата на Крипто) в анимационния филм „DC Лигата на супер-любимците“.

• Заслужил артист (1984).
• Награда на САБ: „за мъжка роля“ за (МакМърфи) в пиесата „Полет над кукувиче гнездо“ (1982).
• „Наградата на София“: „за мъжка роля“ за (Петрунов) от „Златното покритие“ (1982).
• „II награда“: „за мъжка роля“ за (Андреев) от „Есента на един следовател“ на национален преглед на българската драма и театър (1984).
• Награда Аскеер „за поддържаща роля“ за (Господа) в постановката „Църква за вълци“ (1998).
• Носител е на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за водеща мъжка роля“, за ролята на (Фернар) във „Вятър в тополите“, Младежки театър „Николай Бинев“, 2015.

• ((en)) Марин Янев в Internet Movie Database
• ((ru)) Марин Янев в КиноПоиск
• ((ru)) Марин Янев в Кино-Театр

Нормативен контрол ISNI LCCN VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „България“