Константин Коцев

Константин Василев Коцев е български театрален и кино актьор.^[1][2]

Роден е на 4 юни 1926 г. в Истанбул, Турция. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1950 г. Завършва и ВИТИЗ през 1957 г., а година по-рано участва във филма „Две победи“. След това играе в „На малкия остров“, „Инспекторът и нощта“, „Случаят Пенлеве“, „Бялата стая“, „Топло“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Шведските крале“, „Бягство в Ропотамо“, „Привързаният балон“ и др. Последната му филмова роля е в „Рапсодия в бяло“.^[1]

Един от основателите и дългогодишен актьор на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1958 – 1984). Играе в Драматичния тетър „Адриана Будевска“ в Бургас (1958 – 1959) и в Театър „София“ (1984 – 1990). От 1990 г. е артист на свободна практика.^[1]

Член е на СБФД.

Сред най-ярките му сценични изпълнения са моноспектакълът „Дневникът на един луд“ на Гогол, Жевакин от „Женитба“, Крутицки от „И най-мъдрият си е малко прост“ от Островски, „Тартюф“ от едноименната комедия на Молиер. Играл е в пиеси на Йордан Радичков – „Януари“ и „Суматоха“, както и в пиесата на Никола Русев „Старчето и стрелата“, поставена от Методи Андонов.

Синът му Димитър Коцев е кинорежисьор.^[1]

В последните години от живота си боледува от болестта на Алцхаймер. Умира на 4 август 2007 г. на 81-годишна възраст.^[1] Погребан е в Централните софийски гробища.^[3]

• Заслужил артист (1969).
• Народен артист (1980).
• „Награда за филм“ за Случаят Пенлеве (Варна, 1969).
• „Награда за филм“ на ФИПРЕССИ за Случаят Пенлеве.
• „Награда за най-добра мъжка роля“ за (Гроздан) в новелата Гола съвест от филма Шарен свят (Варна, 1971).

• „Дневникът на един луд“ (Максим Горки)
• „И най-мъдрият си е малко прост“ (Александър Островски) – Крутицки
• „Януари“ (Йордан Радичков)
• „Суматоха“ (Йордан Радичков)
• „Старчето и стрелата“ (Никола Русев)
• „Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич)
• „Напразни усилия на любовта“ (1963) (Уилям Шекспир)

• „Зимно разписание“ (1989) (Димитър Начев)
• „Интермедии“ (1985) (Мигел де Сервантес)
• „Безумният Журден“ (1984) (от Михаил Булгаков по мотиви на Молиер, реж. Магда Каменова) – г-жа Журден
• „Хоро“ (1982) (Антон Страшимиров)
• „Донаборник“ (1981)
• „Търси се шмекер“ (1981) (Димитриос Псатас)
• „Шлагери“ (1980) (Любен Попов)
• „Паметник“ (1979) (Леонид Андреев)
• „Карола“ (1979) (Миклош Дарваш)
• „Женитба“ (1977) (Николай Гогол) – Жевакин
• „Харолд и Мод“ (1977) (по пиесата на Колин Хигинс, реж. Хачо Бояджиев) – инспектор Бернар
• „Вълшебникът Елин Пелин“ (1976) (Елин Пелин)
• „Малакова“ (1974) (Петко Славейков)
• „Цар и водопроводчик“ (1974) (Павел Вежинов)
• „Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)
• „Новото пристанище“ (1972) (Ст. Л. Костов) - министъра Кочев
• „Вражалец“ (1970) (Ст. Л. Костов) (Първа реализация)
• „Журналистика в Тенеси“ (1969)
• „Човекът от Ла Манча“ (1968) (Мигел де Сервантес)
• „Заповед за убийство“ (1968) (Робърт Шекли) - Марв/началникът на пощата
• „Марсианска хроника“ (1968) (Рей Бредбъри)
• „Чичовци“ (1963) (Иван Вазов)

Хумористични миниатюри

• „Адвокати“ (1970) (Иван Вазов) - адвокат

• „Книжчице ле моя...“ (1984) (Учтехпром)

• Албена Атанасова, Славата се огледа в Константин Коцев (Големият актьор празнува 80-ти рожден ден в неделя в кино „Одеон“ с „Гола съвест“) Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine., в-к Стандарт, 3 юни 2006
• Константин Коцев в Internet Movie Database
• Константин Коцев в КиноПоиск
• Константин Коцев в Кино-Театр

Нормативен контрол BNF CONOR.BG ISNI VIAF