|
Зидарово
Зидарово е село в Югоизточна България. То се намира в община Созопол, област Бургас. ГеографияЗидарово се намира на стратегическо място, близо до планина и море – би могло да стане доста известно курортно селище, което да привлича множество почиващи на атрактивни цени. През него преминава река Факийска, която се влива в Мандренското езеро (язовир), най-голямото езеро на територията на Република България. В Зидарово има забележителности, които си струва да се видят. Една от тях е Аязмото – носи се легенда, че преди време членове на комунистическата партия, под въздействието на алкохол, са го разрушили, но не след дълго те и техните семейства намерили смъртта си. В този параклис, наречен Аязмото, има лековит извор – носят се легенди, че слепите, които си измият очите, проглеждат. Говори се също, че желание, пожелано там, се сбъдва. ИсторияИсторията на селото е доста стара. Селото е основано през 17 век от преселници от село Свети Никола (днешно Черноморец). Първоначално селото се е казвало Дюлгерлий, но след края на Османското владичество селото е прекръстено на Зидарово. През 1913 г. вследствие геноцида и погрома над българското население в Одринска Тракия от страна турската армия, в село Зидарово се заселват десетки бежански семейства, главно от Лозенград и Бунархисар. [2] Селото е посещавано два пъти от Васил Левски. През 1941 г. селото се споменава под името Дюлгери в архивен документ от Бургаската областна дирекция за състоянието на службите, настроенията и пропагандата сред населението.[3] НаселениеЕтнически състав
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
РелигииВ село Зидарово живеят предимно православни християни, но сред населението има и протестантска общност. Културни и природни забележителности
Редовни събитияВсяка година през вторият уикенд на месец май се провежда традиционният събор или така наречен панаир в селото. Кукеров ден се празнува през пролетта на Месни заговезни, като се събират съселяни от цяла България. Кукерите са запазили автентични кожени костюми. Носят маски на лицата си и дървени калъчи, пояси със звънци, тук наричани тучове на кръста. Изпълняват древните обичаи. В групата на кукерите атракция са булката, арачара и дяволчетата, които цапат със сажди, за здраве и берекет. Празникът събира множество хора от селото и такива, които живеят и работят извън селото. Много населени места от цялата страна са взаимствали от традициите на зидаровския Кукеров ден. Това е един много голям празник за селото. На следващата седмица на Сирни Заговезни се палят огньове и цяла вечер се празнува, преди на следващия ден да започнат Великденските пости. През годините местните хора възстановиха и празника на Аязмото. През първият петък след Великден, се събират хора от село и околията и се дават курбани за здраве. Празника е известен още, като малкия събор. Има много музика и почерпка за здраве, а ако има желаещи деца, ги пускат да се преборят. Традициите в Зидарово са запазени от години, а заедно с традициите жителите са съхранили и уважението към своите родители и прародители. ДругиЕдин от най-големите дарители в Бургаско, Александър Георгиев – Коджакафалията, е роден в село Зидарово. Поставен му е и паметник в центъра по инициатива на Христо Бардуков, общински съветник по това време, като за целта са събрани средства и материали от много дарители. При създаването на ансамбъл „Филип Кутев“ са поканени да свирят музиканти от Зидарово, като Георги Тодоров-Генсо и Стоян Величков. От Зидарово са излезли и много добри строители – дюлгери, а може би и от там да произлиза името на селото. Източници
Външни препратки
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
