Еврозона

Еврозона се нарича групата от страни членки на Европейския съюз, които са приели еврото за своя официална валута. Европейската централна банка определя монетарната политика на страните от еврозоната. Създадена е през 1999 г.

При създаването на еврозоната в нея влизат 11 страни от Европейския съюз.

Към 2023 г. еврозоната включва 20 страни: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия.

Някои от териториите на страните членки имат специален статус по отношение прилагането на правните норми на ЕС: едни използват еврото, други – не. (Вижте Специални територии на Европейския съюз)

Седемте членки на ЕС извън еврозоната са България, Дания, Полша, Румъния, Унгария, Чехия и Швеция. Те продължават да използват собствените си национални валути, въпреки че всички с изключение на Дания са задължени да се присъединят, след като изпълнят критериите за конвергенция на еврото.

Андора, Ватикана, Монако и Сан Марино, които не са членки на Евросъюза, имат официални споразумения с ЕС за използване на еврото като тяхна официална валута и емитиране на собствени монети. Освен това Косово и Черна гора приеха еврото едностранно, вместо да използват собствени валути. Тези шест държави обаче нямат представителство в нито една институция на еврозоната.

Страна	Приета (1 януари)	Насе­ление 2021 г.	С изключение на
Австрия	1999	8 932 664
Белгия	1999	11 554 767
Германия	1999	83 155 031
Гърция	2001	10 678 632
Естония	2011	1 330 068
Ирландия	1999	5 006 324
Испания	1999	47 398 695
Италия	1999	59 236 213	Кампионе д'Италия
Кипър	2008	896 007	Севернокипърска турска република[1]
Латвия	2014	1 893 223
Литва	2015	2 795 680
Люксембург	1999	634 730
Малта	2008	516 100
Нидерландия	1999	17 475 415	Кюрасао[2] Синт Мартен[2] Карибска Нидерландия[3]
Португалия	1999	10 298 252
Словакия	2009	5 459 781
Словения	2007	2 108 977
Финландия	1999	5 533 793
Франция	1999	67 656 682	Нова Каледония Френска Полинезия Уолис и Футуна
Хърватия	2023	4 036 355
Еврозона		346 597 389

Нови държави могат да се присъединят към еврозоната, ако постигнат висока степен на устойчива икономическа конвергенция, т.е. икономиките им да бъдат в състояние да не изостават от онези, които вече използват еврото. Икономическата конвергенция се измерва с напредъка по отношение на: ценовата динамика, т.е. инфлацията; бюджетното салдо и държавния дълг; обменните курсове; дългосрочните лихвени проценти. Изпълнението на критериите за конвергенция в даден момент не е достатъчно – те трябва да бъдат постигнати трайно.

Важни са и правните изисквания – например националното законодателство да бъде съвместимо с Договорите и по-специално с Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка.^[4]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

 Основна статия: Дългова криза в еврозоната

Кризата в еврозоната започна от Гърция през 2009 г. и обхвана целия блок. Последната засегната страна е Кипър. Кризата доведе до изливане на около половин трилион долара като спасителни заеми за закъсали страни и наложи безпрецедентни мерки за икономии. Резултатът бе рецесия и рекордна безработица.

БВП на страните от еврозоната се е понижил с 0,2% през първото тримесечие на 2013 г. спрямо предходното тримесечие и с 1% на годишна база. Това е спад за шесто поредно тримесечие. С най-голям спад на годишна база са Гърция и Кипър, както и Португалия ^[5]

Годишната инфлация в еврозоната за 2012 година е 2,5%. През април 2013 г. тя падна до 1,2% на годишна база.

Безработицата през март 2013 г. достигна рекордното ниво от 12,1%. Тя е най-висока в Испания (26,7%), Португалия (17,5%), като данните за Гърция сочат ниво от 27%. ^[6]

• Евро
• България и еврото
• Банков съюз