Градът е разположен в северната част на Драмското поле на река Драматица (Ангитис) в южното подножие на планината Боздаг (на гръцки Фалакро). Разстоянието до Солун е 169 километра.[2]
История
Античност и Средновековие
Част от градските крепостни стени
Според Йордан Н. Иванов името ще да е било речно име (на Драматица), и произхожда от тракийското *drōma, *dràma, река, от което на славянска почва се е получило Драма. Сравними са селищното име Драма, крепостта Драмица. Жителското име е дра̀мченин, дра̀мченка, дра̀мчене; дра̀малѝя, дра̀малѝйка, дра̀малѝи.[3] Според други версии произходът на думата се извежда от гръцкото Υδράμα, Δύραμα, в превод богат на вода.
Вертикален слънчев часовник от 1069 г. в Археологическия музей на Драма
В Османската империя
Градът е относително нов и се оформя след османското завоевание. Дълги години е център на санджак, който спада към Солунския вилает. В XIX век е един от най-големите градове на Македония.[2]
Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 – 1822), че Драма е населяван от турци, българи и гърци.[4]
Драма е стар град, и такъв си останал и досега. От зданията само правителственият дом, сграден преди година, е за забелязване. В града има много джамии; една от тях е направена от султан Баязид Илдъръм. Тук живеят същи помаци, с доказана генеалогия, от самите „гази“, завоеватели на тия страни.
Като търговски град Драма е стоварище на тютюна; подире и депо на кавалското пристанище за каква и да е стока. Има и фабрика за спирт. Между Драма и Кавала работи шосе. Драма е седалището на „лива“, военен началник, който зависи от III корпус в Битоля. Християнското население е под Зъхненския гръцки владика, който живее, както се казва на мястото, в Алистратик. Между многото първоначални училища и „руждиета“, има и едно ново „идадие“, прогимназия с европейска програма на реалка. Жители се броят 300 д. турци; има още 100-тина къщи християне гърци и няколко еврейски. Преди 30 години броят на християнските къщи бил 39. Българе тук не се чуват; ако и да се преселяват от околията, те бързо се претопяват.[6]
“
В края на XIX век Васил Кънчов минава през града и пише, че в Драма „има около 2500 турски и 400 хр[истиянски] къщи. Християните са от гърци, българи и власи. Доста евреи. Малка, съвсем тесна чаршийка. Градът сега се е поотворил. От напред – съвсем затворен. Българите са се загубили... Около Съединението се присещат да си отворят училище, но се побъркали... Търговията с тютюна започва сега. Има богати бегове с големи чифлици.“[7] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Драма има 9040 жители, от които 6300 турци, 1500 гърци, 350 българи, 300 власи, 240 цигани, 150 евреи, 50 черкези и 150 други.[8]
По официални османски данни към 1908 година българската община в Драма се състои от 209 екзархисти, от които 93 постоянни, живеещи в 37 къщи, а останалите външни, работещи в разни дюкяни, фурни и други заведения.[11]
В града през 1912 година е открита българска болница, в която практикува и турският лекар Фаик, и която е отворена за лечение и на мюсюлмани.[12] При избухването на Балканската война в 1912 година тринадесет души от Драма са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13] Градът е освободен от четите на Христо Чернопеев и Михаил Чеков на 24 октомври 1912 година,[14] а според други източници от четите на Тодор Паница и Георги Скрижовски.[15]
от Епир, учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище
Астериос Хронидис
Αστέριος Χρονίδης
учител в училищата, от които произлиза 12 общинско училище
Георгиос Кипиотис
Γεώργιος Κυπιώτης
учител по гимнастика в драмските училища
Елени Пихеон
Ελένη Πηχεών
учителка в I женско общинско училище от 1913 г.
Елевтерия Андониаду
Ελευθερία Αντωνιάδου
директорка на женското училище в Драма преди и след 1881 г.
Теофилос Анастасиадис
Θεόφιλος Αθανασιάδης
учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище
Константинос Самардзис
Κωνσταντίνος Σαμαρτζίδης
учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище
К. Д. Схинас
Κ.Δ. Σχοινάς
инспектор на училищата в Драма в 1907 – 1910 г.
Мария Икономиду
Μαρία Οικονομίδου
учителка в градското девическо училище след 1909 г.
Николаос Евстатиу
Νικόλαος Ευσταθίου
директор на училището в Драма преди и след 1881 г.
Олга Л. Кивету-Илиопулу
Όλγα Λ. Κυβετού-Ηλιοπούλου
директорка на девическото училище в Драма преди 1909 г.
Полихронис Хронидис
Πολύχρονης Χρονίδης
учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище
Фотиос Димитриадис
Φώτιος Δημητριάδης
през 1879 година главен учител на гръцките училища в Драма и пионер на образователния елинизъм в района
Астериадис
Αστεριάδης
учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище
Янулис
Γιαννούλης
учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище
Титис
θύτης
учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище
Сократидис
Σωκρατείδης
учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище
Фуляс
Φούλιας
главен учител по музика в училищата в Драма преди 1907 г.
Каликлес
Κάλλικλες
учител в Драмско след 1848 г.
Удостоверение, издадено от Драмската община на Иван Т. Мърваков от Зърнево за това, че той е „вървял пред авангарда на Родопския отряд с Деветий полк и е бил пътеводител на ген. Ковачев“ и, че „първи влязъл в Драма... отворил Драмския затвор и освободил затворниците“, 1 ноември 1912 година
В Гърция
През Балканската война Драма е освободен от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Драма (Δράμα) живеят 12 903 души.[17]
В годините на Първата световна война български окръжен управител в Драма е Г. Паскалев.[18]
В 1923 година, по силата на Лозанския договор, мюсюлманското население на Драма е изселено в Турция и на негово място са настанени много гърци бежанци. В 1928 година в града има 22601 бежанци, от които 4059 настанени преди 1922 година, а 18452 след Малоазийската катастрофа. По произход бежанците 7878 от Мала Азия, 6878 от Източна Тракия, 5263 от Понт, 1267 от България и останалите от други места.[19] Двадесетина бежански семейства са заселени и на Гара Драма, която в 1928 година се води отделно селище с 81 жители, а по-късно е присъединена официално към Драма.[20]
В града след Втората световна война освен тютюневите монополи и няколко малки фабрики няма индустрия, което води до стагнация на броя на жителите.[19]
Прекръстени с официален указ местности в дем Драма на 13 януари 1969 година
Стенопис, изобразяващ град Драма, върху фасадата на Шадраван джамияЦърквата „Свети Николай“, бившата Ески джамия, построена от Баязид Илдъръм
В близкото минало икономическото развитие на Драма и областта зависи от хартиената и текстилната промишленост. Тези промишлености обаче са вече или прекратени, или изнесени в съседна България, което оказва отрицателно влияние върху местната икономика и заетост. Други източници на препитание са земеделието (предимно тютюневи плантации), рудодобив (най-вече на мрамор) и лесовъдство. Неотдавна са направени опити за оползотворяване на местната природа и за развиване на екотуризъм. Близо до Драма съществува ски-курорт на връх Фалакро (Боздаг).
Култура
В Драма се провежда годишен фестивал за късометражни филми, както и Драмски фестивал на младежката песен, който се провежда и край изворите на Света Варвара и в който взимат участие местни състави и състави от цяла Гърция.
↑Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 118.
↑Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 239.
↑Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 32 – 33.
↑Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
↑Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 52.
↑Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 50.
↑Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 113.
↑Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 120.
.svg){kind=small}
