|
Добри Чинтулов
Добри Петров Чинтулов е български поет, композитор и педагог. Биография  Добри Чинтулов е роден през 1822 година в град Сливен в семейството на занаятчията Петър Миндов Чинтула. Първите си шестнадесет години прекарва в родния си град, посещавайки гръцко училище. Баща му е бил много беден, така че през 1838 година Чинтулов сам заминава за Търново, където учи около шест месеца, като в същото време и слугува. Той заминава за Букурещ, където учи (отново на гръцки) при братя Христиди (гърчеещи се българи). Когато разбира от Захари Княжески, минаващ през града на път за Одеса, че руското правителство е отпуснало няколко стипендии за българи, той тръгва натам. В Браила богатият му съгражданин Димитър Диамандиев му помага със средства и препоръка и по-късно пристига в Одеса.[1][2] Учи в Одеското околийско училище, поддържан от тамошните богати българи. Завършва го през лятото на 1843 година. Получава една от четирите стипендии, отпуснати от императора за обучение на българчета в семинарията, и през септември 1843 година постъпва в Одеската Херсонска духовна семинария. Завършва я през юли 1849 година и следващата година се завръща в България.[1] От 1850 до 1858 година учителства в Сливен. Едновременно с това участва в борбата за църковна независимост и новобългарска просвета. Основава и читалище в родния си град. Пише и разпространява патриотично-революционни стихове. Някои от тях добиват голяма популярност, което предизвиква ненавистта на туркофилските и гъркоманските среди, които даже извършват покушение над него. Всичко това принуждава Чинтулов да се премести да учителства в Ямбол като главен учител до 1861 година. През 1861 г. Сливенската община повиква Чинтулов пак в Сливен, където той отново става главен учител и учителства непрекъснато до 1871 година, като през тази година е избран за делегат от Сливенска епархия на Първия български църковно-народен събор в Цариград при изработването на екзархийски устав. След завръщането си от Цариград, Чинтулов учителства още около 3 години, като сам напуска поради проблеми със зрението.[2][3] Макар и полусляп и болен, той е един от хората, които посрещат руските войски при идването им в Сливен на 5/17 януари 1878 г., където изнася пламенна реч на руски.[3] Неговият брат Захарий Чинтулов е дългогодишен български учител в македонския град Ресен.[4] ТворчествоПоетическото наследство на Чинтулов не е голямо – доказано е авторството му на около 20 стихотворения, сред които Къде си, вярна ти любов народна?, Стани, стани, юнак балкански, Вятър ечи, Балкан стене. Приживе е публикувал само три свои стихотворения – в „Цариградски вестник“ през 1849 година: „Стара майка се прощава със сина си“, „Китка от Балкана“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“. Останалите са достигнали до нас чрез ръкописни преписи, често променяни и включвани в песнопойки от други хора без съвременниците му да знаят кой е оригиналният им автор.[3] Въздействието на тези песни било огромно за революционизирането на българската младеж и за общия патриотичен и борчески подем на народа. Чинтулов е участвал в първия български литературен кръг, чиито други представители са Найден Геров, Иван Богоров, Димитър Мутев, Елена Мутева, Ботьо Петков.[3][5] Автор е бил и на учебници по реторика, литература, руски език, френски език, математика и нотно пеене, които никога не са обнародвани и също широко са се разпространявали сред съвременниците му, но само във вид на преписи от учители и ученици.[3] ПаметНа Добри Чинтулов е наречена улица в квартал „Надежда II“ в София (Карта). Улица, наречена на Добри Чинтулов, има и в село Устина, Пловдивско. Източници
Външни препратки
|
|||||||||||||||||||
.JPG)
