Share to: share facebook share twitter share wa share telegram print page

 

Върбишка планина

Върбишка планина
Ришки проход, защитена местност Орлиците, чешмата при река Немой дере
Ришки проход, защитена местност Орлиците, чешмата при река Немой дере
42.897° с. ш. 26.683° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария (Област Бургас, област Шумен, област Варна)
Част отСтара планина
Най-висок връхКалето
Надм. височина898,6 m
Подробна карта

Върбѝшка планинà е дял от Източна Стара планина.

Разположена е в областите Бургас, Шумен и Варна между Върбишкия проход и Лудокамчийския пролом. Среща се и като източен дял на Котленско-Върбишката планина[1]. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Източния Предбалкан и Източна Стара планина.[2]

Издига се в средната част на Източна Стара планина, простира се в направление изток-запад, има дължина около 55 km и ширина 10 – 15 km. На север със стръмни склонове се спуска към историко-географската област Герлово и Ришката котловина, а Веселиновският пролом на Брестова река (десен приток на Голяма Камчия) я отделя от Драгоевска планина на Източния Предбалкан. На североизток долината на река Голяма Камчия я отделя от Роякското плато на Източната Дунавска равнина. На юг и югоизток долината на река Луда Камчия и нейният пролом я отделят от Карнобатска и Камчийска планина. На запад долината на река Герила (десен приток на Голяма Камчия), Върбишкия проход (870 м н.в.) и долината на Садовска река (ляв приток на Луда Камчия) я отделят от Котленска планина.[2]

Най-високата ѝ точка е връх Калето (898,6 м), разположен в най-западната ѝ част, в близост до Върбишкия проход. На изток и североизток планината постепенно се понижава и завършва с ниска хълмиста част до язовир „Цонево“ и долината на Голяма Камчия.[2]

Планината е оформена върху Котленската антиклинала и е изградена от триаски, юрски и кредни варовици, пясъчници и мергели. Северните ѝ склонове към Герлово и Ришката котловина са стръмни, а южните по-полегати, разчленени от левите притоци на Луда Камчия. От планината извират реките Герила и Елешница (леви притоци на Голяма Камчия) и множество други по-малки реки вливащи в Голяма Камчия и Луда Камчия. Почвената покривка е плитка, представена от кафяви и канелени горски почви. Върбишка планина е силно залесена с букови и дъбовогабърови гори.[2]

В западната, висока част на планината липсват населени места, а в източната, която е значително по-ниска, са разположени селата: Дюля, Звезда, Каравельово, Соколец, Струя и Трънак в Бургаска област и селата Лопушна, Медовец, Партизани и Поляците във Варненска област.[2]

В планината са обявени 4 защитени местности: Момин град, Куза скок, Калфата и Чудните скали. Изградени са 3 хижи: „Върбишки проход“ (в най-западната част, в близост до Върбишкия проход), „Веселиновски пролом“ (в близост до Веселиновския пролом) и „Чудните скали“ (до село Струя).[2]

По западната граница на планината и през средата ѝ преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:[2]

Вижте също

Топографска карта

Източници

Kembali kehalaman sebelumnya