Велко Кънев

Велко Кънев
български актьор
Роден	31 юли 1948 г. Елхово, Народна република България
Починал	11 декември 2011 г. (63 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активност	от 1973 г.
Уебсайт	Страница в IMDb
Велко Кънев в Общомедия

Велко Христов Кънев е български театрален и филмов актьор.

Велко Кънев е роден в Елхово през 1948 г. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ през 1973 г. в класа на доц. Апостол Карамитев. От 1973 г. до 1976 г. играе в Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен, след което играе в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в продължение на 3 сезона (1976 г. – 1979 г.). От 1979 г. е член на трупата на Народен театър „Иван Вазов“^[1].

Велко Кънев е изиграл над 40 роли в театъра. За ролята си на Кръстьо Никифоров от пиесата „Великденско вино“ на Константин Илиев получава „Аскеер“ за водеща мъжка роля през 1994 г. През 2007 г. за „Даскал“ от Жан-Пиер Допан печели 2-ра награда на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ в гр. Санкт Петербург. През 2008 г. е поканен в тв предаване „Царете на комедията“. На 2 октомври същата година е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ 1-ва степен за заслуги в областта на културата и изкуството. На същата дата Велко Кънев отпразнува своята 60-годишнина на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ с премиерата на моноспектакъла „12 разгневени монолога“. От 2010 г. е „Почетен гражданин на Сливен“.^[2]

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.

Участва с главни роли във филмите „Оркестър без име“, „Бой последен“, „Матриархат“, „Мъжки времена“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Да обичаш на инат“ и др. Особено популярен става в специално написания за него и останалите главни герои филм на Станислав Стратиев „Оркестър без име“.

Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов създават и групата НЛО, която е един от изразителните сатирици на социализма. Издават няколко грамофонни плочи, които се ползват с голям успех. Проектът им по-късно прераства в телевизионното предаване клуб НЛО.

Член на Съюза на артистите в България и на Съюза на българските филмови дейци.

Има 2 дъщери с имената Катерина и Марта от съпругата му Дора Кънева.

Умира привечер на 11 декември 2011 година в София на 63-годишна възраст, след тежко и продължително боледуване от рак на гласните струни. Погребан е в Централните софийски гробища.^[3]

• Заслужил артист (1982).
• Народен артист (1987).
• Орден „Кирил и Методий“ – I степен за заслуги в областта на културата и изкуството (2008).
• „Награда за актьорско майсторство“ за ролята на (д-р Кондов) в пиесата „Милионерът“ на национален преглед на Йовковата драматургия (1975).
• „Втора награда за мъжка роля“ за ролята на (Матей-Нищото) от „Опит за летене“ на национален преглед на българската драма и театър (1979).
• „Първа награда за актьорско майсторство“ на VII национален преглед (1983).
• „Специална награда за филм“ за „Да обичаш на инат“ в лицето на режисьора Николай Волев (Варна, 1986).
• „Наградата за мъжка роля“ на СБФД за ролята на (Радо) от филма „Да обичаш на инат“ (1986).
• „Аскеер за водеща мъжка роля“ на (Кръстьо Никифоров) от пиесата „Великденско вино“ на Константин Илиев (1994).
• „Втора награда за пиеса“ за „Даскал“ от Жан-Пиер Допан на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ (Санкт Петербург, 2007).
• Почетен гражданин на Сливен (2010).

Роли на сцената на Народен театър „Иван Вазов“^[4]

• Д-р Кондов – „Милионерът“ от Й. Йовков
• Матей Нищото – „Опит за летене“ от Й. Радичков
• Михаил – „Последен срок“ от Валентин Распутин
• Тихол Чушкаров – „Двубой“ от Ив. Вазов
• Алексей – „Оптимистична трагедия“ от Вс. Вишневски
• Джупунов – „Иван Кондарев“ от Е. Станев
• Михалаки Алафрангата – „Под игото“ от Ив. Вазов
• Сусо – „Януари“ от Й. Радичков
• Павел – „Всяка есенна вечер“ от Ив. Пейчев
• Александър Марков – „Празникът“ от Н. Хайтов
• Скалозуб – „От ума си тегли“ от А. С. Грибоедов
• Лопахин – „Вишнева градина“ от А. П. Чехов
• Сганарел – „Дон Жуан“ от Ж. Б. Молиер
• Иванчо Йотата – „Чичовци“ от Ив. Вазов
• Клавдий – „Хамлет“ от У. Шекспир
• Сталин – „Бресткият мир“ от М. Шатров
• Пиер Верховенски – „Бесове“ по Ф. М. Достоевски
• Анастасий – „Сън“ от Ив. Радоев
• Кралят – „Образ и подобие“ от Й. Радичков
• Заседател № 10 – „Дванадесет разгневини мъже“ от Р. Роуз
• Клов – „Краят на играта“ от С. Бекет
• Дон Дъброу – „Американски бизон“ от Д. Мамет
• Остап Бендер – „Великият комбинатор“ по И. Илф и Е. Петров
• Креон – „Антигона“ от Софокъл
• Кръстьо Никифоров – „Великденско вино“ от К. Илиев
• Гоца Герасков – „Суматоха“ от Й. Радичков
• Оберон – „Сън в лятна нощ“ от У. Шекспир
• Иван Селямсъзът – „Чичовци“ от Ив. Вазов
• Газ – „Кухненския асансьор“ от Х. Пинтър
• Паскуале – „Призраци в Неапол“ от Е. де Филипо
• Даскала – „Даскал“ от Ж. П. Допан
• Макс Силвърман – „Гудбай, гудбай...“ от Х. Гарднър
• Велко Кънев в „Дванадесет разгневени монолога“

• „Безумният Журден“ (1982) (от Михаил Булгаков по мотиви на Молиер, реж. Магда Каменова) – Ковел
• „Игра с диаманти“ (1979) (Е. Мане), 2 части – Светкавицата

Постановки като режисьор на сцената на Народен театър „Иван Вазов“^[5]:

• „Дядо Коледа е боклук“ от Жозиан Баласко
• „Омайна нощ“ от Жозиан Баласко
• „Бившата жена на моя живот“ от Жозиан Баласко

През 2008 г. Велко Кънев поставя пиесата Благородният испанец на Съмърсет Моъм в театър Сълза и смях.

• Отиде си големият актьор Велко Кънев, Dnevnik.bg, 12 декември 2011

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Велко Кънев.

• Велко Кънев в kino.dir.bg
• ((en)) Велко Кънев в Internet Movie Database
• ((ru)) Велко Кънев в КиноПоиск
• ((ru)) Велко Кънев в Кино-Театр

Нормативен контрол CONOR.BG GND ISNI LCCN VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „България“