През 1964 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. През същата година се ражда първородният му син Александър Михайлов (1964 – 2019), дългогодишен журналист в БНР, куклен режисьор, автор на детски пиеси.[3][4]
Работил е като шлосер-матричар в завод „Светлина“, Стара Загора (1964 – 1967), в Хасковския драматичен театър, където е бил директор (1965 – 1966), във Военния театър (1967 –) и в „Театър 199“, пред който могат да бъдат видени неговите отпечатъци на Стената на славата.
Стената на славата пред „Театър 199“ – пано с отпечатъци, послание и шарж на Васил Михайлов.
На 8 февруари 2018 г. САБ обявява, че „Икар“ за цялостен принос ще бъде присъден на Михайлов.[5] На следващия ден обаче Михайлов съобщава в интервю своя отказ на наградата в знак на протест срещу състоянието на българския театър и липсата на достатъчно държавна грижа към този вид изкуство.[6] Също споменава, че самият той не е член на САБ от 30 години, след което заявява: „В моя театър, в който съм вече 50 години – Театър „Българска армия“ – няма такава организация.“[7]
Театър 199 – „Близък непознат“ от Александър Рилски, „Жена в затруднено положение“ от Марек Домански, „Два начина да се ядат сладки“ от Михаил Величков, „Насаме с всички“ от Александър Гелман, „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, „Дамата с куфара“ от Агнешка Ошецка, „Другата смърт на Жанна д'Арк“ от Стефан Цанев, „Вавилонска кофа“ от Иван Голев, „Брудершафт“ от Анатолий Крим.
„Ревизорски уроци“ (1988) (от Радослав Михайлов), 2 части – кмета Газдов
„Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (от Пелин Пелинов), 2 части – Константин Сапунов
„Първа награда“ на МНО за роля на патриотична тема (1967).
„Трета награда“ за ролята на (Боян) от пиесата „Боян Магесникът“ (Велико Търново, 1968).
„Трета награда“ за ролята на (Богдан) от пиесата „Самуил“ (Велико Търново, 1969).
„Награда за мъжка роля“ – на (старшията) във филма „Герловска история“ на Х фестивал на българския филм – (Варна, 1971).
„Наградата на МНО“ за ролята на (полковник Огнянов) от пиесата „Съд на честта“ (1972).
„Наградата на МНО“ за ролята на (Манол) от пиесата „Време разделно“ (1973).
„Втора награда“ за ролята на (Манол) от пиесата „Време разделно“ (Велико Търново, 1975).
„Първа награда“ за ролята на (Човекът) от пиесата „Сизве Банзи е мъртъв“ на I национален преглед на камерните театрални постановки – (Враца, 1977).
„Втора награда“ за ролята на (Будин) от пиесата „От Земята до небето“ на национален преглед на българската драма и театър.
„Почетна значка ЗЛАТНО ПЕРО“ на СБЖ за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика за филма По дирята на безследно изчезналите (1978).
„Награда за мъжка роля“ за ролята на (капитан Петко войвода) във филма „Капитан Петко войвода“ на XVII фестивал на българския игрален филм – (Варна, 1982).
„Първа награда“ на МНО за ролята на (Македонски) от пиесата „Хъшове“ (1983).
„Специалната награда за мъжка роля“ (заедно с режисьора и оператора) за тази на (Бъч) във филма „Събеседник по желание“ на XVIII фестивал на българския игрален филм – (Варна, 1984).
„Награда за мъжка роля“ за ролята на (Бъч) във филма „Събеседник по желание“ на XI международен фестивал на червенокръстки и здравни филми – (Варна, 1985).
„Награда за мъжка роля“ за ролята на (Вълкадин) във филма „Вълкадин говори с Бога“ на Международния телевизионен фастивал „Златната ракла“ – (Пловдив, 1997).
„Наградата Галя Бъчварова ЗА МЪЖКА РОЛЯ“ за ролята на (Аврам Коен „къркача“) вв филма „След края на света“ на Международния телевизионен фастивал „Златната ракла“ – (Пловдив, 1999).
„Златен век“ – огърлие, от бившия министър на културата Петър Стоянович„за изключителния си принос в киното и театъра, както и по повод Деня на българската просвета и култура – 24 май“ (2014)[8]
Почетен гражданин на Стара Загора.
Годишни Фолклорни Награди 2017 – връчен плакет „90 години от рождението на Радка Кушлева“ – за популяризиране на родопския фолклор.
.jpg)
