Васил Димитров

Васил Димитров
български актьор и театрален педагог
На премиерата на „Избрани пиеси“ от Георги Данаилов, 11 декември 2010 г.
Роден	Васил Димитров Георгиев 12 август 1934 г. София, Царство България
Починал	21 ноември 2019 г. (85 г.) София, България
Националност	България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Работил	актьор, университетски преподавател
Актьорска кариера
Активност	1958 – 2019
Уебсайт	Страница в IMDb
Васил Димитров в Общомедия

Проф. Васил Димитров Георгиев е български актьор и педагог. Почетен професор на НБУ^[1].

Роден е на 12 август 1934 г. в София. Завършва актьорско майсторство през 1958 г. във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“ в класа на проф. д-р Кръстю Мирски.

Назначен е в Драматичен театър „Адриана Будевска“ – Бургас (1958 – 1961), а след това в Народен театър за младежта в София (1961 – 1966). Следват тридесет сезона в Нов драматичен театър „Сълза и смях“ (от 1966) и в Театър 199.

Член на СБФД и САБ.

Носител е на множество награди, между които Аскеер.

Участва в организирания от „Лятна академия за изпълнителски изкуства“ международен симпозиум на тема „Настоящето като трансмисия на паметта от минало към бъдеще“ през септември 1997 г. – I част, а през 1998 г. II – част.

След 2001 г. става преподавател в департамент „Театър“ на Нов български университет. Има публикации в български вестници и списания.

Режисьор и ръководител на проекти на студенти от програма Театър на БФ на НБУ.

Умира на 21 ноември 2019 г.^[2]

• Заслужил артист (1985).
• Орден „Кирил и Методий“ I ст. (1984).
• Орден „Кирил и Методий“ II ст. (1980).
• Аскеер за мъжка роля за ролята на Чебутикин в „Три сестри“ на Чехов (1999).
• Награда за мъжка роля в „Гълъбът“.
• Награда за мъжка роля в „Искрици от огнището“.
• Награда за мъжка роля в „Страстната седмица“.
• Награда за мъжка роля за Креон в „Антигона“ на Жан Ануи на фестивала за камерни форми във Враца.

• „Гълъбът“ (2001)
• „Три сестри“ (2001) (А. П. Чехов)
• „Този безумец Платонов“ (А. П. Чехов)
• „Антигона“ (Жан Ануи) – Креон
• „Врагове“ (Максим Горки)
• „Последните“ (Максим Горки)
• „Солунските съзаклятници“ (Георги Данаилов)
• „Несериозна комедия“ (Георги Данаилов)
• „Есента на един следовател“ (Георги Данаилов)
• „Съдията и жълтата роза“ (Георги Данаилов)
• „Светът е малък“ (Иван Радоев) – Иван
• „Журналисти“ (Миродан) – Леу
• „Напразни усилия на любовта“ (1963) (Уилям Шекспир)
• „Росмерсхолм“ (Хенрик Ибсен)
• „Дон Жуан в Ада“
• „Адската машина“ (Жан Кокто)
• „Соло дует“ (Том Кемпински)
• „Аз, Фойербах“ (Танкред Дорст)
• „Ужасните родители“ (Жан Кокто)
• „Жена за Толстой“
• „Трамвай Желание“ (Тенеси Уилямс)
• „Почивка в Арко Ирис“ (Димитър Димов)
• „Щедра вечер“ (Блажек)
• „Ричард II“ (Уилям Шекспир)
• „Унижените и оскърбените“ (Фьодор Достоевски)
• „Лофтър“ (Гл. Вайзенборн)
• „Ангела“ (Севастикоглу)
• „Сизиф и смъртта“ (Р. Мерл)
• „Чудак“ (Назъм Хикмет)
• „Всяка есенна вечер“ (Иван Пейчев)^[3].

• „Извънреден посланик“ (1966) (Ариадна и Пьотр Тур)
• „Искрици от огнището“ (1967) (Николай Хайтов)
• „Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)
• „Митрофан и Дормидолски“ (1970) (Иван Вазов)
• „Сид“ (1971) (Пиер Корней)
• „Тайната на младостта“ (1972) (Миклош Дярваш)
• „Смърт сутринта“ (1973) (Клаус Айдман)
• „Змейова сватба“ (1973) (Петко Тодоров)
• „Банята“ (1974) (Стефан Шечерович)
• „Крепостта на безсмъртните“ (1975) (Светослав Славчев)
• „Нос“ (1975) (Николай Гогол) – Иван Яковлевич, бръснар
• „Хладилник с педали“ (1975) (Веркор и Чоронел)
• „Сто години самота“ (1976) (Габриел Гарсия Маркес)
• „Едно момче ходи по вълните“ (1977) (Михаил Величков)
• „Кукла от легло 21“ (Джордже Лебович) (1978)
• „Страстната неделя“ (1978) (от Павел Павлов, реж. Павел Павлов)
• „Арсеник и стара дантела“ (от Джоузеф Кесълринг, реж. Асен Траянов)
• „Милионерът“ (от Йордан Йовков, реж. Младен Младенов)
• „Прекрасната свинарка“ (1980) (Марти Ларни)
• „Това ли е Атлантида ?“ (1980) от (Владимир Голев), 2 части
• „Червено и кафяво“ (1982) от (Иван Радоев)
• „Процесът“ (1982) (Ричард Уевърли)
• „Разплата“ (1982) (Алфред дьо Вини)
• „Сочно филе за Фрекен Авсениус“ (1982) (Свен Огорд), 2 части
• „Лунният камък“ (1982) (Уилки Колинс), 3 части
• „Съдията и жълтата роза“ (от Георги Данаилов, реж. Маргарита Младенова) (1984)
• „Стълбата“ (Самуил Альошин) (1986)
• „Йоан Кукузел“ (Делка Димитрова), 2 ч. (1987)
• „Делото „Опенхаймер“ (Хайнер Кипхарт), 2 ч. (1988)
• „Песен за сбогуване“ (Петър Анастасов) (1988)
• „Мариела“ (Йордан Попов) (1988)
• „Милионерът“ (1988) (от Йордан Йовков, реж. Павел Павлов)
• „Крадецът на тролейбуси“ (от Георги Данаилов) (1990)

• „Малката русалка“ – Гримсби, 2006
• „Хари Потър и Философският камък“ – Албус Дъмболдор, 2002
• „Хари Потър и стаята на тайните“ – Албус Дъмболдор, 2003
• „Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция“ – Граф Влад, 2018

• Професионална автобиография на сайта на НБУ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
• ((en)) Васил Димитров в Internet Movie Database
• Филмография в BgMovies.info
• ((ru)) Васил Димитров в КиноПоиск
• ((ru)) Васил Димитров в Кино-Театр
• Исак Гозес, „Васил Димитров – От калугер до папа“, в-к „Стандарт“, 2 ноември 2013