|
Борис Георгиев (художник)
Борис Харалампиев Георгиев е български художник толстоист и пътешественик – из страни като Индия, Бразилия, Италия и др. БиографияРоден е на 1 ноември 1888 г. във Варна.[1] През 1902 г. семейството му заминава за Русия, където бащата работи като шивач. От 1905 до 1909 г. следва живопис в Санкт Петербург в Художественото училище към Дружеството за поощряване на изкуството, ръководено от известния руски художник Николай Рьорих. През 1909 г. изучава живопис в Академията за изящни изкуства в Мюнхен, Германия,[2] под ръководството на майсторите Анжело Як и Петер фон Холм. След завършване на образованието си тръгва да пътува – обикаля из Италия, Франция, Швейцария, Белгия, Холандия, Норвегия, Финландия, Гърция, Испания, Мароко.[2][3] Завръща се в Италия и избира да живее в Италианските Алпи (1914 – 1917) заедно със сестра си Катя, която го съпровожда и при пътуванията му. „В градовете не бих могъл да творя. В планината човек чувства по-ясно възвишеното, което живее в глъбините на душата му“, споделя Борис Георгиев.[3] В Италия създава някои от най-великолепните си шедьоври. Негова спътница в пътуванията му по света е сестра му Катерина. В 1917 тя умира млада и той тежко преживява загубата. Рисува я на платната си често като ефирна сянка или силует.[2] През 1922 г. се завръща в България, където се среща с Петър Дънов. Портретът, който той прави на Учителя, е запазен.[4] През 1923 г. прави първата си самостоятелна изложба във Варна, в сградата на тогавашната Девическа гимназия, понастоящем Археологически музей. Участва в множество международни изложби във Венеция през периода 1928 – 1942 г. Отново се установява в Италия, за да продължи успешната си работа и по-нататъшни изяви в сферата на изкуството. При посещение в Берлин през 1928 г. Георгиев се среща с великия учен Алберт Айнщайн и между тях възниква приятелство. По-късно в галерията „Шулте“ в Берлин е организирана изложба на Георгиев със съдействието на Айнщайн. Георгиев прави портрет на известния учен и му го подарява лично, от който Айнщайн е възхитен. През 1931 г. заминава за Индия, където се запознава със световноизвестни личности като Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, от когото е поканен лично, Джавахарлал Неру, принцеса Нилуфар, Пандит Малавия, Дурре Шевар и др. Пътешества из Хималаите, където се среща със своя духовен учител Николай Рьорих. Там създава поредица пейзажи, потрети и фигурни композиции, вдъхновени от индуските легенди и мистицизма на културно-религиозното богатство на Индия. През 1936 г. се завръща в България. Отново посещение в Рим, последвано от пътуване до Бразилия (1952), където прекарва 4 години от живота си и е високо оценен като художник. През 1956 г. Георгиев се завръща в Италия и остава там до края на дните си. За да подчертае, че е от Варна, Борис Георгиев подписва платната си Boris Georgiev di Varna.[2][3] Дори когато умира през 1962 г. в Рим, на надгробната му плоча е поставен този надпис. Дълго време художникът е забравен в България. През 1990 г. по предложение на Костадин Чобанов, с решение на Общинския съвет на Варна Художествената галерия е именувана на Борис Георгиев. На входа е поставена голяма месингова скулптура на художника, изработена от варненския скулптор Кирил Янев. Носител е на голямата награда „Короната на Италия“ за цялостното си творчество (1937). ТворчествоНай-прочути картини
Портрети
Индийски цикъл
Библиография
Източници
Външни препратки
|
|||||||||||||||||||||
