Божаново
Божаново е село в Североизточна България. То се намира в община Шабла, област Добрич. ГеографияСело Божаново се намира в област Добрич и община Шабла. До нея се намират следните села: Дуранкулак, Езерец, Крапец, Септемврийци и др. Разположено е в долина, която се намира на две нива под морското равнище с особено красива природа. ИсторияСелото е съществувало още по време на османската власт и се е наричало Кираамет (Карамет, Керамет[2]), преведено Господин Амет на името на турчин, който имал чифлик в тази местност.Според друга версия селото носи името на същия този турчин, когото наричали Кьор Амет. Думата "керемет" на гагаузки означава чудо.Тя се е използвала от местните с надежда ,че Бог със свръхестествената си сила ще ги избави от някое нещастие.Любен Бешков в една своя статия за с.Керемет споменава за предание, в което се разказва ,че в незапомнени времена жителите на това селище са умирали от чума.Тогава народът ,за да омилостиви Всевишният,започнал ежегодно в уречен ден да коли курбан и устройва тържества,чрез които е очаквал да стане "керемет" и селото да се спаси от смъртта. Кога точно е основано селото не се знае.Предполага се,че преди това там е съществувало селище от времето на римляните,тъй като недалеч от селото са открити останките на римски резервоар за вода. В околностите на селото се намират и малки турски гробища,но те вероятно са принадлежали на село,което по-късно е изчезнало. Много историци приемат с.Керемет като гагаузко селище още преди Руско- турската война през 1829 г,когато жителите му,заедно с населението от останалите гагаузки села от тази част на Добруджа, забягват след руските войски и се установяват в Бесарабия. След чувствителното обезлюдяване на района през 1833г.и липсата на работна ръка , официалната турска власт оповестява,че освобождава от всякакви данъци в срок от 3 години онези гагаузки бежанци които се завърнат в Добруджа.Част от бесарабските гагаузи се завръщат,но не и тези от с.Керемет. Много по-късно някои гагаузки семейства от съседните села заедно с придошлите нови жители от Котленският край слагат основите на сегашното селище. Тази нова вълна от заселници са овчарите от Кипилово и Котел, които си правят къшли и отглеждат овце. Едни от първите придошли в почти обезлюденото село са от Якимовия и Ранковия род. Според преданието, по-късно когато населението му нараства, го постига беда. Започват да умират много млади булки при раждане. Хората започват да търсят начини да се избавят от тази беда, но напразно. В селото веднъж идва поп на име Кръстьо и казва, че всяка година, на Богородица хората трябва да правят курбан за здраве под двата тогава съществуващи големи бряста и да нарекат селото на името на Божията майка. Така те започват да колят курбан и наричат селото Божица. Говори се, че така са спасили от смъртта своите родилки. Интересно е, че тук е погребан и има паметна плоча четник от четата на Хаджи Димитър. Той идва в с. Горичане, след като четата е разбита, а по-късно се заселва в Божаново. На паметната плоча пише „Стефан ловечлията“. Не е известно да са правени проучвания кой точно е този четник. НаселениеПреброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Редовни събития1 юли-панаир на село Божаново Източници
Външни препраткиСайт на Добрич:http://www.dobrich.com/ Архив на оригинала от 2008-07-26 в Wayback Machine. Сайт на Шабла:http://www.shabla.info/ Сайт на Божаново:http:\\bojanovo.alle.bg Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
|