|
Бафинова земя
 Бафинова земя (на английски: Baffin Island; на инуктитут: ᕿᑭᖅᑖᓗᒃ – Qikiqtaaluk; на френски: Île de Baffin) е канадски арктически остров в територия Нунавут. Той е най-големият канадски остров и 5-и в света по големина с територия от 507 451 km². ГеографияГеографско положениеОстровът се намира в югоизточната част на Канадския арктичен архипелаг, като със своята площ заема повече от 1/3 от общата площ на архипелага. На североизток бреговете на гигантския остров се мият от водите на Бафиново море, а протокът Дейвис го отделя от Гренландия. На югоизток граничи с море Лабрадор. Широкият Хъдсънов проток отделя острова на юг от п-ов Лабрадор. На югозапад, запад и северозапад протокът Фокс, басейнът Фокс, протокът Фюри енд Хекла, заливът Бутия и протокът Принц Риджънт отделят Бафинова земя, съответно от остров Саутхамптън, п-ов Мелвил, п-ов Бутия и остров Съмърсет. На север протокът Ланкастър го отделя от остров Девън, а протоците Нейви Борд и Еклипс – от остров Байлот. Разстоянието между най-северната точка на острова – нос Сарджънт () и най-южната () е 1575 км, а между най-западната – нос Кейтър () и най-източната – нос Дайер () – 1275 км. Брегова линияСеверните, североизточните, източните и югоизточните брегове на острова са силно разчленени с множество заливи, фиорди и полуострови, по-големи от които са заливите Адмиралти, Милн, Бакан, Хом Екалугад, Камбърленд и Фробишър, фиордите Сам, Еглинтън, Итирбилунг и Нетилинт и полуостровите Бродер, Борден, Къмбърланд, Хол и Мета Инкогнита. Южните, западните и северозападните брегове са сравнително по-слабо разчленени, като тук по-големите заливи са Боумън, Тавернер, Икпик, Стейнсбю и Берние, а по-големите полуострови – Фокс и Бърд. Релеф Релефът на Бафинова земя е твърде разнообразен. От най-северната до най-южната точка на острова, покрай североизточното и източното крайбрежие се простира планинска верига, която е част от т.нар. „Арктически Кордилери“. Тук, в платото Пени, в основата на полуостров Къмбърланд се намират най-високите върхове Маунд Один (2147 м) и Асгард (2011 м). От север на юг се издигат няколко планински масива – Харц (1188 m) и платото Магда на полуостров Борден, Краг (1615 м), Брус (1554 м), Тор (1675 м), планината на полуостров Хол (до 1146 м) и планината Еверет (853 м) на полуостров Мета инкогнита. Западната част на острова, от полуостров Бродер до полуостров Фокс е заета от обширна хълмиста равнина (височина 150 – 200 м), известна като Голямата равнина Кукджуак, осеяна с огромно количество езера и блата. ВодиОстров Бафинова земя е изключително богат на водни източници. Реките са къси (малко по-дълги в западната част), но много пълноводни, с голям пад на водата и много бързеи и водопади. По-големите реки, вливащи се на западното крайбрежие са: Гифорд, Роули, Ханц, Кукджуак, Амаджуак, Ауклер и други, а най-голямата, вливаща се на източния бряг е Маккинд. Количеството на езерата е огромно, разположени главно в западната равнина част на острова. Двете най-големи езера са Нетилинг (5066 км2) и Амаджуак (3115 км2), като освен тях има още доста над 500 км2 – Ериксен, Нергор, Кон, Билер, Джилиан, Минго и Тесик. На острова има и големи планински ледници, спускащи се в източните заливи и фиорди. Най-големият ледник на острова е леденият купол Барнс, в централната част, а на платото Пени и на п-ов Къмбърланд също има големи ледникови полета. Като цяло ледниците заемат около 83 хил. км2, което съставлява близо 1/6 от цялата територия на острова. КлиматБафинова земя се намира на пътя на студените въздушни маси нахлуващи целогодишно от северните ширини, което води до доста суров климат. Зимата е дълга и студена, а лятото мъгливо и облачно. Поради голямата дължина на острова от север на юг пролетта настъпва в различно време на годината. В югоизточните, по-топли райони – в началото на юни, а по северното крайбрежие – чак в средата на юли, където ледниците се спускат до самия бряг. Валежите са предимно от сняг по всяко време на годината, с най-малка вероятност през юли и началото на август. Средната годишна температура в Икалуит е около -8,5 °C, докато в Рейкявик, който е на същата географска ширина е 5 °C. Ледената покривка изчезва по южното крайбрежие от средата на юни до края на октомври, докато по северното крайбрежие едва само през август, а има и лета, в които се задържа целогодишно. Повече от 2/3 от територията на острова се намира на север от Северната полярна окръжност, което предполага наличието на двадесет и четиричасов ден през лятото и също двадесет и четиричасова нощ през зимата. В района на селището Клайд Ривър (на североизточното крайбрежие, 70° 28` с.ш.) в периода от 14 май до 28 юли има непрекъснат ден, а от 22 ноември до 19 януари – непрекъсната нощ. Растителност и животински свят Растителността е изключително бедна на видове и е представена главно от тундрови растения, докато в по-южните части може да се срещне тук-таме храстова растителност. За разлика от растителността, животинският свят е особено разнообразен. Тук обитават и същевременно мигрират от север на юг и обратно огромни стада елени карибу. Голямо е количеството на белите мечки, арктически лисици, зайци, вълци и леминги. През лятото пристигат огромно количество прелетни птици. Крайбрежните води са богати на тюлени, моржове и бели китове. ИсторияОткриване и изследване на островаМакар че през септември 2008 г. са открити артефакти за пребиваване на викингите на югоизточното крайбрежие на острова около 1000 г., все още няма сигурни доказателства, че Бафинова земя е била известна на европейците преди официалното ѝ откриване през 1576 г. от Мартин Фробишър.
Население и стопанствоНаселениеПрез 2009 г. на острова живеят едва 12 454 души (0,02 жители на км2), разпределени в 8 селища:
СтопанствоНедрата на острова са слабо проучени за полезни изкопаеми. В северната част на Бафинова земя, около Арктик Бей и изоставеното селище Нанисвик се разработват находища на оловно-цинкова руда. Северно от езерото Ериксен, на са открити големи залежи на желязна руда, които предстоят да бъдат усвоени. Основният поминък на местното население е свързан с преработващата промишленост, базирана на улова на риба и морски животни (тюлени, китове и други). В Икалуит има рибоконсервна фабрика. Източници
Външни препратки
|
|||||||||||||||||||||||||||||
